fbpx

Връзката между метода на отглеждане на птици и инфлуенцата

авг. 15, 2023 | Блог, Гушене за фоа гра, Кокошки носачки

Съществува ли връзка между метода на отглеждане и разпространението на инфлуенца по птиците?

 

 

Какви са възможните икономически и здравни последствия?

 

Нова научна статия относно методите на отглеждане на кокошки носачки и инфлуенцата на ас. Виктория Маринчева от Лесотехническия университет е публикувана в международното издание International Journal of Veterinary Sciences and Animal Husbandry. В нея се анализира връзката между метода на отглеждане на птици и инфлуенцата, нейното разпространение и последствия.

Инфлуенцата по птиците изисква задълбочен анализ на данните и преосмисляне на стратегиите за ограничаване на разпространение на инфекцията и последствията от нея. От изключителна важност е да се обърне внимание на допълващите фактори, които водят и до сериозни икономически загуби. Такава например е връзката между метод на отглеждане на птиците и степента на заболеваемост в сектора.

 

 

Разпространение на инфлуенца по птиците в зависимост от типа производство

 

В статията са изтъкнати данни от доклади на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). От тях се вижда, че сериозно засегнати от инфлуенца са страните с развито птицевъдство. Това включва и България.

Най-сериозно са били засегнати от инфлуенца обектите за угояване, независимо от вида на птиците (33%).

 

гушене

 

 

Високата гъстота на популацията като рисков фактор за разпространение на инфекцията

 

Основните рискови фактори за разпространение на инфлуенца по птиците включват контакт с диви птици, неспазване на мерките за биосигурност, висока гъстота на птицевъдни обекти, предаване от ферма на ферма пряко чрез заразени птици или оборудване, а също така по въздушен път между стопанства. Регионите с висока гъстота на птицевъдните обекти са особено уязвими.

Причините за България трябва да се търсят в движението на птици, хора и оборудване между обектите, особено когато се касае за висока гъстота по време на производствения цикъл. Високата гъстота на фермите и на популацията от патици в Пловдив, Хасково и Стара Загора е основен фактор за поддържане на вируса и разширяване на генетичното му разнообразие, а също така за разпространение на локално ниво към други обекти.

Съществено е да се отбележи, че методът на отглеждане на птици и инфлуенцата са свързани.

 

 

Всички изброени рискови фактори имат значение за разпространението и мерките за контрол на инфекцията, но един от показателите, на който рядко се обръща внимание, е гъстотата на птиците в помещенията, където се отглеждат.

 

В стопанство за клетъчно отглеждане на кокошки носачки, дори след въвеждането на т.н. уголемени клетки, общата площ е 2000 кв. см. От тях на всяка птица се падат 750 кв. см, но само 600 кв. см. използваеми.

При бройлерите максималната гъстота на отглеждане не трябва да надвишава 33 кг/кв. м.

Гъстотата при отглеждане на гъски за угояване и втлъстен черен дроб е до 3 бр./кв. м. При патици за угояване – до 10 бр./кв. м, но не повече от 30 кг./кв. м. При мюлари за втлъстен черен дроб и месо – до 4 бр./кв. м.

 

гушене

 

Големият брой на птиците при интензивен цикъл на производство е предпоставка за бързо разпространение на инфекциозни заболявания и причина за сериозни икономически загуби.

 

В допълнение високата плътност е фактор за стрес, а като последствие – за потискане на имунната система. Заедно с други фактори може да доведе до повишен риск от мутации и реасортиране на патогена, което благоприятства способността на вируса да причини заболяване и възможностите за разпространение.

 

Икономически последствия от епидемията на птичи грип

 

При разпространение на инфлуенца по птиците в Европа се очаква негативен ефект върху пазара на труда и евентуална загуба на работни места. За съжаление липсват задълбочени научни анализи, които да обобщават икономическото положение в сектор птицевъдство след вълните на инфлуенца А през 2016-2019 и 2021-2022 г. Напоследък обаче все повече се задава въпросът на какво се дължи повишаването на цените на яйцата. Основателна причина е именно епидемията от инфлуенца по птиците.

 

 

Разпространение на инфлуенца по птиците при бозайници

 

Друг важен икономически и здравен проблем е разпространението на инфлуенца А при все повече видове диви птици, но също така и при редица бозайници. Съществуват редица нови случаи на заразени бозайници в Европа: червени лисици и морска свиня, както и в Северна Америка – основно обикновен тюлен и дългомуцунест тюлен.

Съществува риск за адаптиране на инфлуенца по птиците тип H5N1 към бозайници, включително човека, и други видове животни. Някои бозайници, като норките, могат да служат за резервоар на инфекцията и източник на нови щамове и субтипове с висока патогенна активност за животните и/или човека. Този риск се увеличава поради отглеждането на голям брой животни в близък контакт, което отново повдига въпроса за отрицателния ефект на фактора гъстота в животновъдните обекти.

Опасността от заразяване на хора, които работят с живи птици (домашни или диви), птичи продукти или са в контакт с контаминирани материали, е значително по-голяма. При индустриално производство концентрацията на животни в помещенията за отглеждане е висока, което от своя страна би довело до високо вирусно натоварване при възникване на инфекция и следователно риск от заразяване.

 

Данни относно метода на отглеждане и разпространението на инфлуенца

 

Между метода на отглеждане на птици и инфлуенцата съществува пряка връзка. Обектите, които са били засегнати от епидемията през последната година са предимно от интензивен тип (за Европа и България), докато случаите при свободно отглеждане и тип заден двор са ограничени или неизвестни. Този факт в никакъв случай не подценява риска от предаване на инфекция между диви птици и свободно живеещи домашни такива, където трябва да се положат специални усилия за превенция и контрол.

Но въпреки високото ниво на биосигурност в големите птицевъдни обекти, там последствията са най-пагубни. Условията на отглеждане, които не осигуряват на птиците достатъчно пространство за движение и възможност за проява на естествено поведение, са източник на постоянен групов стрес, което води до намаляване на имунитета и увеличаване на риска от заболявания. Не на последно място високата гъстота е предпоставка за препасиране на вируса и повишаване на неговата заразоспособност.

Време е да се обърне внимание по какъв начин да се подобрят условията на отглеждане в птицевъдните обекти.

Остава отворен въпросът доколко вирусът притежава потенциал да създаде условия за пандемия, при положение че вече е прехвърлил междувидовата бариера и показва способност за предаване при бозайници, каквито случаи има с фермите за норки.

Съвместната работата между различни звена, включително между правителствени и неправителствени организации, е начинът да се установят всички рискови факти за здравето на животните и човека и да се потърсят решения за поредния световен проблем.

 

Повече за авторката на научната статия:

Ас. Виктория Маринчева: Води упражнения по дисциплините „Кинология“, „Животновъдство“, „Генетика и развъждане на животните“ във Факултета по ветеринарна медицина на Лесотехническия университет
Написано от

Написано от

Екипа на КАЖИ

Повече от блога ни

Към всички статии

“Гласувайте за животните” на Евроизборите на 09 юни

“Гласувайте за животните” на Евроизборите на 09 юни

“Гласувайте за животните” на Евроизборите на 09 юни Изборите за членове на  Европейски парламент на 9 юни са изключително важни, защото бъдещите евродепутати са тези, от който ще зависи приемането...

Share This