Редно ли е производители и търговци на яйца от клетъчно отглеждане да подвеждат потребителите с текстове и изображения на свободни и “щастливи” кокошки?
Средно в България едно домакинство купува 278 броя яйца годишно [1]. Ако приемем данните на Националния статистически институт по отношение на преброяването на населението в страната към 2011 г., едно домакинство се състои средно от 2,4 членове. Това означава, че едно лице от домакинството закупува около 116 яйца на година или почти 4 картона яйца с 30 броя във всеки [2].
Какви са изискванията за етикетиране на яйца в България и Европа?
Съгласно българското и европейското законодателство, всеки един от тези картони яйца, както и всяко от произведените яйца за консумация, трябва да притежава маркировка с код на производителя [3]. Този код се състои от 6 цифри и две букви и се изписва на един ред върху черупката на яйцето и съдържа:
-
- цифрата, посочваща метода на отглеждане (3 за клетъчно отглеждане, 2 за подово, 1 за свободно и 0 за био);
- инициалите „BG“;
- кода на областта;
- трицифрен пореден номер на производителя при вписването му в регистрите на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ).
Яйцата, предназначени за консумация, се сортират, маркират и опаковат в определен срок. От 10 дни след снасянето им те са „пресни яйца“ или до 4 дни – „екстра качество“. Те се окачествяват според преснотата, морфологичните си качества и начина на съхранение, както следва:
-
- клас „А“ или „пресни яйца“, в т.ч. група „екстра качество“ – те са предназначени за предлагане на пазара;
- клас „Б“ – яйца, които не отговарят на изискванията за категория „А“ – могат да се доставят само на обекти на хранителната промишленост.
Важно уточнение е, че замърсени или пукнати яйца със запазена подчерупкова ципа не се маркират с код на производителя. Тези яйца не би следвало да се предлагат в търговската мрежа.
Освен върху яйцата, маркировка трябва да присъства и на външната повърхност на транспортните опаковки или върху стикер. На етикета трябва да бъде изписана следната информация:
-
- име и адрес на производителя;
- код на производителя;
- броят на яйцата и/или тяхното тегло;
- дата или период на снасяне;
- дата на изпращане на яйцата;
- указание за съхранение в помещения при температура от + 5 °C до +18 °C.
Посочените изисквания на закона са задължителни за всеки производител. Нерядко обаче потребителите стават обект на подвеждащо етикетиране, което внушава различни качества на предлаганите яйца. Поради тази причина е препоръчително да сме запознати със значението на цифрите върху яйцата. По този начин като клиенти можем да направим информиран избор.
Каква е статистиката в страната?
През 2020 г. кокошките-носачки в България са „произвели“ 1 360 803 000 (милиард и триста и шейсет милиона) броя яйца. Това са над 98% от всички произведени яйца в страната – останалите са от пъдпъдъци и патици [4]. Общо яйцата за консумация заемат 83.8% от всички яйца. В България към 22 ноември 2021 г. [5] има общо 198 регистрирани животновъдни обекта за отглеждане на кокошки-носачки с капацитет до 4,8 милиона птици общо. В 65 стопанства се отглеждат клетъчно близо 75% от всички кокошки-носачки в страната. Това са над 3,5 милиона птици, като всяка от тях има пространство за живот с площ колкото лист хартия с формат А4. (За сравнение, едва 1,95% от кокошките-носачки се отглеждат свободно или био.)
Това обаче не задължително означава, че производителите и техните маркетингови отдели представят продуктите си с реалните им характеристики.
Над 1 милиард яйца в България са продукт на клетъчно отглеждани кокошки. Животът за тези птици е обречен на съжителство с други птици в метална клетка, без да имат възможност да изпълняват естественото си поведение. Те не могат да разперят крилете си, да ровят в земята за храна или да правят прашни бани. Тези социални животни не виждат небето, не докосват земята, не вдишват въздуха извън халето, в което са поставени клетките им и където средата е почти автоматично контролирана.
Всички тези условия остават невидими за потребителите. Нещо повече – често се случва производители или търговци да използват подвеждащи изображения или текстове, с които въвеждат в заблуда потребителите, че купуват яйца от „щастливи кокошки”.
Какво означава подвеждащо етикетиране?
По отношение на етикетите върху опаковките и самите яйца, всеки един производител е длъжен да спази минималните изисквания на наредбата, за да може да предлага и реализира своите продукти в търговската мрежа.
Практика е обаче тези етикети да бъдат съпроводени с изображения и текст, както и лого на производителя, с маркетингова цел. Нерядко спазените изисквания за изписване на кода с вида отглеждане на кокошките, който е 3 – “клетъчно отглеждане“, са поставени редом до надпис „щастливи кокошки“.
Понякога на етикета виждаме пасторална картина със зелена трева и синьо небе на заден план. На преден са изведени червена кокошка, застанала гордо върху купчина яйца с малки жълти пиленца наоколо. От други етикети се подават пресни яйца от клетъчно отглеждане, положени върху мека постеля от сено, сякаш току-що снесени от щастлива свободно отглеждана кокошка. В съдържанието на етикета обаче е записано: „код 3 – клетъчно отглеждане“.
Законна ли е тази практика?
Де юре изискванията за етикетиране на яйцата с посочените кодове от производителите и/или търговците са спазени. Де факто обаче към етикетите на яйцата се добавят изображения и текст, които насочват вниманието на потребителите към различна асоциация.
Българското законодателство не поставя ограничения в етикетирането. То задава минималните изисквания за съдържание на информация за обекта, района, вида отглеждане на кокошките-носачки.
По отношение на рекламирането обаче Законът за защита на конкуренцията дава дефиниция на заблуждаващата реклама:
„която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент“.[6]
За да се определи една реклама като заблуждаваща, трябва да бъдат взети предвид редица фактори. Например характеристиките на продукта, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват употребата, съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху продуктите.
Доколко етикетът върху кутията с яйца може да бъде определен като реклама е субективен въпрос. Законодателят е определил конкретно информационно съдържание като задължителен изискуем минимум за изписване върху етикета. Производителят или търговецът са го изпълнили. Това означава, че законовите изисквания са спазени. Когато обаче производителят на яйца от клетъчно отглеждане спази законовите изисквания, но добави и надпис „яйца от щастливи кокошки“ или изображение на зелени поля и син простор – спазен ли е моралът?
Защо е важно какъв етикет има върху кутията с яйца?
Етикетът върху кутията с яйца, който представлява задължително изискване по наредба с конкретно съдържание, не е платена реклама, за която има въведени законови ограничения. Но етикетът е форма на търговска комуникация с потребителите.
Както гласи Националният съвет за саморегулация в своите „Национални етични правила за реклама“:
„Рекламата и всички други форми на търговска комуникация са основен инструмент за връзка между потребителите и бизнеса, поради което са важен фактор за изграждане на ефективен пазар и за развитие на икономиката като цяло“.[7]
Несъмнено визията и съдържанието на етикета са от значение. Те имат потенциала да насочват вниманието на потребителите в определена и желана от производителя или търговеца посока. Това се прави с цел реализиране на продажба. Отговорността това съдържание и неговото внушение да са коректни към потребителите и да дават точна информация за съдържащия се продукт е изцяло в ръцете на търговците и производителите.
Саморегулацията на търговците и производителите по отношение на етикетирането на яйцата е основополагаща за изграждането на етични отношения със съвременното общество. Отговорното поведение на сектора трябва да бъде насочено към отделните потребители и към конкурентите на пазара. Това може да се случи чрез ефективно прилагане на широко признати етични правила.
Четене с разбиране
Колко често като потребители четем текстовото съдържание на етикетите върху кутиите с яйца? Колко от потребителите са запознати със значението на кодовете или термините в тях? Отделяме ли време да се запознаем с произхода на продукта „яйце“, за да направим своя информиран избор? Виждаме ли надписите „щастливи кокошки“ и „размер L“, положени върху миловидно изображение на червена кокошка, обградена с жълти пиленца с фон хармоничен природен пейзаж? Грабваме ли кутията, защото етикетът ни „казва“, че този избор е добър, качествен и етичен?
В по-голямата си част потребителите сме средностатистически хора, които реагират първично. Това поведение се среща особено често в днешното забързано ежедневие, когато рядко имаме време да отделим внимание на съдържанието на етикета. Затова често „консумираме“ набързо информацията, която стига най-лесно до нас – изображението и едрият кратък текст. Виждаме цветната визуализация, описваща идилична картина, но нереалистична, прочитаме „щастливи кокошки“, но пропускаме значението на „код 3“ – кокошки отглеждани в тесни метални клетки без достъп до естествени условия за живот.
Как работи етикетът?
Ставали ли сте свидетели на ситуация, в която потребители – непознати едно за друго лица, коментират широката гама предлагани яйца в голяма търговска верига? Какво биха си казали те? Как биха коментирали продуктите? Кои яйца биха предпочели? Едно е сигурно – те първо виждат етикета, забелязват цветовете и изображенията върху него и могат да направят предположение за продукта на базата на това първо впечатление. Изискват се допълнителни усилия да се прочете текстът и информация, за да се разбере съдържанието, с които невинаги потребителите разполагат. Те вземат решение на база първосигналното внушение. То е създадено в тях от вида на етикета. Много хора просто няма да прочетат метода на отглеждане, други не биха предполагали какво се крие зад термина „клетъчно отглеждане“.
Поради тази причина информирането на потребителите относно кодовете на яйцата и тяхното значение е основополагащо за изграждането на култура и отношение към индустриалното животновъдство. Хората трябва да бъдат наясно какви продукти купуват и какво означават цифрите върху етикета. По този начин потребителите ще направят своя информиран избор.
Какво очакват потребителите?
Какво биха предпочели клиентите? Яйца от кокошки, отглеждани в тясна метална клетка с лично пространство за птица с размерите на лист хартия? Или яйца от птица, която е имала възможността да разпери крилете си?
Съдържанието на етикетите като текст и значение е от особена важност, защото честата практика на търговци и производители да поставят изображения с подвеждащ характер може да бъде определена като неетична, но пазарно ефективна.
А Вие купувате ли яйца? Ако „да“, какви яйца купувате и четете ли етикетите?
Имате ли примери от собствени наблюдения за подвеждащи етикети с изображения на свободни птици върху кутии с яйца от клетъчно или подово отглеждани кокошки?
Източници:
-
- [1] СРЕДНИ ЦЕНИ И КУПЕНИ КОЛИЧЕСТВА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ СРЕДНО НА ДОМАКИНСТВО, Национален статистически институт, данни за 2020 г.
- [2] Тези данни не включват яйцата, консумирани в обекти за обществено хранене.
- [3] НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЯНУАРИ 2008 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЯЙЦА
- [4] АГРОСТАТИСТИКА: ПТИЦЕВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2020 ГОДИНА, Министерство на земеделието, храните и горите, № 385 – май 2021
- [5] РЕГИСТЪР НА СТОКОВИ КОКОШКИ НОСАЧКИ, ОТГЛЕЖДАНИ В УГОЛЕМЕНИ КЛЕТКИ И АЛТЕРНАТИВНИ СИСТЕМИ, Българска агенция по безопасност на храните, данни към 22.11.2021 г.
- [6] ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, чл. 33, ал. 1
- [7] НАЦИОНАЛНИ ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА РЕКЛАМА, Национален съвет за саморегулация
