Краят на клетките в България

Идва ли краят на клетките в България, след като Европа предприема промени за премахване на клетките при отглеждането на кокошки носачки?

 

Краят на клетките и Европа

 

На 30 юни 2021 Европейската комисия обяви подкрепата си за края на клетките. По-рано същия месец Европейският парламент също гласува в подкрепа на гражданската инициатива „Край на клетките“. С тази позиция ЕК се ангажира да представи законодателно предложение за забрана на клетките в селското стопанство на ЕС през 2023 г. с цел постепенното им премахване до 2027 г.

Този законодателен процес включва няколко етапа. Трябва бъде извършена оценка на въздействието, а след това предложението – обсъдено и прието от Комисията, Съвета на министрите и Парламента. Парламентът и Комисията вече дадоха положителен сигнал за постепенното премахване на клетките, Съветът на министрите трябва да докаже, че също е готов да подкрепи инициативата „Край на клетките“ и да я доведе до край.

Част от Съвета е Съставът на Съвета по селско стопанство и рибарство (AGRIFISH). Той обединява земеделските министри от всички държави – членки на ЕС. Съветът обикновено заедно с Европейския парламент приема законодателни актове в съответната област. България е представена от министри или зам.-министри от Министерството на земеделието.

На последното заседание на AGRIFISH през 11-12 декември 2022 г. Тогава министрите обсъдиха действащото законодателство в областта на хуманното отношение към животните, което трябва да включва премахването на клетките. Те подчертаха необходимостта от преразглеждане на действащото законодателство във възможно най-кратък срок. Промените трябва да включват защитата на хуманното отношение към животните и да бъдат хармонизирани за всички държави в ЕС.

Междувременно редица европейски държави предприемат промени в националните си законодателства за постепенно премахване на клетките.

 

България в Европа и хуманното отношение към животните

 

В позицията на България (минути 18:27-18:30) на заседанието отсъстваха конкретни намерения или мерки за забрана на клетките:

„Подходът към промени в законодателството, касаещи хуманното отношение към животните, трябва да бъде постепенен и разумен, за да не се застраши икономическата жизнеспособност на фермерите.“

 

 

Това означава, че докато редица европейски държави вече предприемат законодателни изменения в националното си законодателство за подобряване на хуманното отношение към животните и премахването на клетките, България дори не включва темата в официалната си позиция пред Европа.

 

Краят на клетките в България и птицевъдите

 

От една страна на национално ниво е политиката на България по отношение на хуманното отношение към животните и забраната на клетките. Страната ни трябва да предприеме мерки за плавен преход към премахването на клетките при отглеждането на кокошки. За момента конкретни стъпки не е известно да са приети от представители на законодателната и изпълнителната власти.

От друга страна са птицевъдите. В България съществуват близо 200 животновъдни обекта (ЖО), в които се отглеждат кокошки носачки за яйца. В 33% от тях или по-малко от 70 ЖО кокошките прекарват живота си в тесни метални клетки с телен под. Това са над 3,6 милиона птици, обречени на страдание, или 2/3 от всички индустриално отглеждани кокошки в страната.

 

 

Съюзът на птицевъдите

 

Докато в България се забавя въвеждането на съответните промени в предстоящите изменения на законодателството на ЕС във връзка с клетките, птицевъдният сектор ясно заявява:

„Изискванията към хуманно отношение се увеличават много. Ние срещаме и сериозни проблеми с инициативите в ЕС, които най-вероятно до края на 2025 ще предложат ограничаването на клетките. Ние сме абсолютно несъгласни с едно такова предложение и ще се противопоставим с всички възможни начини законови.“

 

Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България

 

 

На практика позицията на сектора в лицето на Съюза на птицевъдите в България, в който членуват близо 30 производители на яйца, основно чрез отглеждане на кокошки в клетки, е срещу въвеждането на съвременните изисквания за хуманно отношение към кокошките носачки. Това означава да се запази положението до момента:

• десетки кокошки, натъпкани в тесни клетки, без достъп до естествени условия;
• птици, затворени в клетки на редове и етажи, които никога не виждат слънцето;
• контролирана и автоматизирана среда, в която кокошката носачка не може дори да разпери крилете си.

 

Източник: YouTube, Agro TV Bulgaria, Животновъден дневник: Производство на яйца и бройлери, 7 април 2022 г.

 

Атмосферата при клетъчното отглеждане – клетки, разположение, светлина, шум – може да се наблюдава в това видео на Агро ТВ в YouTube (минута 4:02-5:40). В него се застъпва и твърдението, че при клетъчното отглеждане се постигат производство на яйца „с минимални разходи“. Интересна е и позицията по отношение на кодовете върху яйцата:

„Начините на отглеждане са просто различни за нас, но продуктът е един и същ. И просто след това, като ги пакетираме в различните опаковки, яйцето има различен код и все пак крайният потребител може да си избира. За съжаления малко хора знаят какво стои зад този код – 1, 2 и 3. И реално погледнато пък не трябва хората да го знаят, важното е ние да го знаеме. Но всъщност това е направено заради тях.„

 

Александър Дъков, член на Асоциацията на промишленото птицевъдство.

 

Алтернативните методи на отглеждане, какъвто е подовото или отглеждането на кокошки в халета, също са засегнати във видеото. Позицията на производителите потвърждава твърдението, че по-голямото пространство за птиците и видът отглеждане оказват влияние върху благосъстоянието на кокошките (минута 17:50-20:01):

 

„Виждате тук колко по-нарядко са птиците. (…) Голямо летене е. (…) Но за сметка на това явно се чувстват, те изглеждат по-добре и се чувстват по-добре. (…) Реално погледнато, някои хора предпочитат код 2.“

 

Александър Дъков, член на Асоциацията на промишленото птицевъдство.

Асоциацията на промишленото птицевъдство

 

Освен категоричната позиция на сектора, представители на различни организации, свързани с производство на яйца в България, правят целенасочени внушения през медиите:

„Цената на яйцата се повиши. На какво се дължи това, питаме председателя на Асоциацията на промишленото птицевъдство – Даниел Божанков. Той посочи два основни фактора – особеностите на производството им, както и инфлацията“.

 

Източник: Agro TV, Цената на яйцата ще се повишава и в следващите месеци, Владимир Христовски, декември 19, 2022 г.

 

 

Предвид икономическата ситуация в Европа и по света, цените не само на яйцата, но и на фуражите, електричеството, горивата също се повишават. Това са само част от възможните причини и за повишаването на цената за производство и съответно търговия с яйца в България. Въпреки това от сектора приписват заслуга за покачването на цените и на намерението на Европа да забрани клетките:

„Тъй като в момента има и огромен глад за яйца, защото има от Европейския съюз още през 2012 г. се поставиха за цел до 2025 г. да се премахнат клетките и съответно да се преминат на алтернативни начини на отглеждане. Но това беше възможно може би допреди 2-3 години, но сега в тази геополитическа обстановка смятаме, че това е невъзможно да се случи, тъй като в момента има глад за яйца.“

 

Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство, пред Agro TV, декември 19, 2022 г.

Това изказване е от страна на Асоциацията на промишленото птицевъдство, в която членуват над 30 птицевъди, като производителите на яйца са близо половината от всички членове, а 80% от тях отглеждат кокошки в клетка.

 

Внушенията от страна на сектора и тяхното влияние

 

Впечатлението от изказването на сектора е, че клетъчното отглеждане, ако не единственият, то е основният метод за производство на яйца. Твърдението на сектора създава усещането у аудиторията, че премахването на клетките ще допринесе за повишаването на цените на яйцата, както и за „глада за яйца“. То се задълбочава и от следнатото изказване:

„Едни от най-големите подкрепящи тази кауза (премахването на клетките) са Германия и Англия. В момента наблюдаваме, че в Англия, заради това, което са започнали, този процес, имат недостиг на яйца и в техните вериги има липса на яйца.“

 

Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство пред Agro TV, декември 19, 2022 г.

В позицията са спестени фактите, че Великобритания е извън Европейския съюз, както и че в страната се наблюдава увеличаване на разпространението на Инфлуенца. Последното е причина за унищожаването на голям брой стада, отглеждани по различни методи – клетъчно, подово, свободно био. В допълнение, до края на 2018 г. във Великобритания едва 35% от индустриалните кокошки се отглеждат в клетки:

 

За сравнение през същата година в България над половината кокошки се отглеждат в клетки (55,4%), а през 2021 г. клетъчното отглеждане в страната нараства и достига до 70%.

Внушението, че забраната за отглеждане на кокошки в клетка би била основната причина за покачването на цените и липсата на яйца в търговските вериги в България е неоснователно. То единствено би могло да доведе до спекула и допълнително напрежение сред производители, търговци и потребители, особено в период на повишаващи се индекси на инфлацията.

 

Кому е нужно това?

 

Напрежението обаче би работило в полза на птицевъдите, отглеждащи кокошки носачки в клетка. По този начин секторът може да си осигури подкрепа от страна на обществото и бизнеса за защита на клетките с цел задоволяване на „глада за яйца“.

Въпреки продължението на изказването, че България не е заплашена от недостиг на яйца, вече у аудиторията е създадено усещането за напрежение от премахването на клетките. Секторът твърди, че в страната 5 милиона яйца се произвеждат на ден, а консумацията е около 3 милиона и около 2 милиона яйца се изнасят всеки ден. Това обаче контрастира с апокалиптичните примери за „глад за яйца“ и „недостиг на яйца“ по-рано в изказването.

 

Какви са нагласите на обществото?

 

Инициативата End the Cage Age (Краят на клетките) беше внесена в Европейската комисия на 2 октомври 2020 г., след като събра 1 397 113 валидни подписа от целия Европейски съюз. Близо 18 000 български граждани и гражданки са подкрепили забраната на клетките.

Никоя птица не заслужава да живее в клетка без да може дори да разпери крилете си. Именно за това е и нашата кампания „Разперени криле“ – https://razperenikrile.bg/. Все по-голяма част от обществото в България отказва да подкрепя жестокото клетъчно отглеждане.

Резултатите от социологическо проучване в България показват, че:

• За 63% от българите начинът на отглеждане на кокошките за яйца има значение;
• 88% от потребителите заявяват, че предпочитат да пазаруват от търговци, които имат политика за по-хуманно отношение към животните;
• 81% биха платили по-висока цена за яйца от ферми, осигуряващи по-хуманни условия за живот на кокошките;
• Близо 90% от потребителите са съгласни с твърдението, че не е морално отглеждането на кокошки в клетки, след като има и по-хуманни методи.

 

Какво може да направи всеки човек?

 

Ако все още не сте подкрепили инициативата, можете да се запознаете с нея и да подпишете петицията тук. С това действие действиетелно ще увеличим броя на хората, които открито заявяват, че отказват да подкрепят клетките за кокошки носачки. По този начин ще покажем на производители, търговци и преработватели на яйца, че за все по-голяма част от българското общество има значение хуманното отношение към животните.

Споделете инициативата във Вашите приятелски, близки и служебни кръгове, за да научат повече хора какво стои зад понякоето „код 3„. Попитайте в магазина близо до Вас или в ресторанта, който обичайно посещавате, какви яйца снабдяват – всеки бизнес може да поеме ангажимент за етично снабдяване с яйца. Призовете търговците да се присъединят към нарастващия брой отговорни бизнеси в България.

Краят на клетките в България е бъдещето.