Гражданите на Европа отделят специално внимание върху устойчивостта. Затова възможността за подобряване на начина на живот, на здравето и на околната среда са основни европейски приоритети. Част от тях са създаването на благоприятна продоволствена среда, която улеснява избора на здравословен и устойчив начин на хранене. Това ще бъде от полза за здравето и качеството на живот на потребителите и също така като цяло ще намали свързаните със здравето разходи за обществото. Затова какво се случва с кокошките в Европа и как се отглеждат те са съществени въпроси.
Хората обръщат все по-голямо внимание на въпросите, свързани с околната среда, здравето, обществото и етиката. Потребителите търсят по-висока стойност в храната, отколкото когато и да било. Въпреки че обществата все повече се урбанизират, хората искат да знаят повече за своите храни. Те желаят храните, които потребяват, да са пресни, по-малко преработени и произведени по устойчив начин.
Потребителите трябва да могат да избират храни, произведени по устойчив начин, а всички участници в продоволствената верига следва да виждат това като своя отговорност и възможност
През юни 2021 г. Европейската комисия (ЕК) взе решение в отговор на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) относно „Края на клетките“. С това ЕК пое ангажимент за въвеждане на законодателни изменения за прекратяване на използването на клетки в рамките на Европейския съюз. До края на настоящата година трябва да бъдат проведени консултации във връзка с промените. През 2023 се очаква законодателно предложение за постепенно премахване на клетките в индустриалното животновъдство.
Законодателството ще обхваща премахването на клетките за индустриално отглежданите зайци, кокошки носачки, бройлери, пилета, пъдпъдъци, патици и гъски. В него ще бъдат включени и клетките за опрасване за свине майки и индивидуални боксове за телета, които все още не са забранени.
Предложението ще бъде за постепенно премахване и окончателна забрана на използването на клетки. Очаква се промените в законодателството да влязат в сила през 2027 г. То представлява част от текущите изменения на законодателството на ЕС в областта на хуманно отношение към животните съгласно стратегията „От фермата до трапезата“ (From Farm 2 Fork).
ЕК ще обсъди възможностите за търговия, етикетиране за хуманно отношение към животните, както и изискванията за внос от трети страни, които твърде вероятно ще трябва да отговарят на по-високите европейски стандарт за хуманно отношение. Това означава, че в Европейския съюз няма да могат да бъдат произвеждани, търгувани или внасяни например яйца от кокошки, отглеждани в клетка.
Защо това решение на Европейската комисия е епохално?
Според гражданската инициатива „Край на клетките“ в ЕС има над 300 милиона селскостопански животни, отглеждани в системи, които включват използването на клетки.
По отношение на броя, най-разпространените индустриални системи, включващи използването на клетки, са за:
- Кокошки, в т.ч. кокошки носачки и носачки за разплод
- Свине майки, включително клетки за опрасване и боксове за свине майки
- Зайци
- Патици и гъски (За производство на гъши дроб, като в България се отглеждат само патици, които се гушат – хранят се насилствено, за да се произвежда втлъстен/омазнен черен дроб (фоа гра). Милиони патици се гушат всяка година. България е на 3 място в света по износ на този продукт)
- Пъдпъдъци
- Телета
Какво се случва с кокошките носачки в Европа?
Близо 376 милиона кокошки носачки са отглеждани в ЕС през 2021 г. Те се отглеждат индустриално по четири различни начина: в „уголемени“ клетки (клетъчно), подово (в халета/хамбари, включително волиери), свободно и биологично.
През 2021 г. приблизително 45% от кокошките носачки в Европа са били отглеждани клетъчно, 35,6% подово, 12,8% свободно и 6,6% биологично.
Над 74% от всички индустриално отглеждани кокошки в Европа се отглеждат в шест държави от ЕС. Това са Германия, Полша, Франция, Испания, Италия, Нидерландия. Съществува обаче голямо разнообразие в съотношенията на видовете отглеждане, вариращи от 99,4% клетъчно в Малта до 0% в Австрия и Люксембург.

Клетъчно отглеждане
Клетките все още са доминиращият метод на отглеждане на кокошки за яйца в повечето източни, централни и южни държави-членки на ЕС. Процентът на клетъчното отглеждане в Северозападна Европа обаче намалява.
Няколко европейски държави дори вече са надхвърлили стандартите, определени на ниво ЕС:
👉 Клетките са забранени в Люксембург и Австрия (в Австрия преходният период за вече съществуващи системи от уголемени клетки приключи през януари 2020 г.)
👉 В Германия забраната за обогатени клетки ще влезе в сила от 2025 г.
👉 Във Валония (Белгия) забраната за клетки за кокошки носачки ще влезе в сила до 2028 г. (регион Валония – Le Code Wallon Du Bien-Être Animal, 2018 г.).
👉 През септември 2020 г. долната камара на парламента на Чехия гласува забрана на клетките за кокошки носачки от 2027 г.
👉 В Словакия правителството и индустриалните органи подписаха меморандум за прекратяване на използването на клетки за кокошки до 2030 г.
Какво е положението в България?
В България към момента липсва информация за предприети действия за премахването на клетките. Органите обаче ще трябва да се съобразят с европейското законодателство. Те ще трябва да приложат мерки за синхронизирането на българските наредби с регламентите на Европейския съюз. Това означава, че и в България е въпрос на време клетките да бъдат премахнати.
Дотогава в България хората и бизнесите като потребители могат да направят своя информиран избор. Ще купуваме ли яйца с код 3 или ще спрем да подкрепяме жестокото клетъчно отглеждане?
Източници:
The Institute for European Environmental Policy (IEEP)
European Commission, Agriculture and rural development, Eggs
Специално проучване на Евробарометър (април 2019 г.), Безопасността на храните в ЕС