Над 3,5 милиона кокошки в България живеят в тесни метални клетки с телен под, за да произвеждат яйца с код 3. Клетъчното отглеждане е най-разпростраеният метод за производство на яйца в страната. В клетките птиците разполагат с пространство колкото лист А4 – те не могат дори да разперят крилете си.
На 30 юни 2021 г. Европейската комисия заяви намерението си да представи най-късно до 2023 г. законодателно предложение за забрана за използването на клетки. Очаква се то да влезе в сила от 2027 г. Този акт отразява нагласите на европейските граждани за преход към по-етични и устойчиви селскостопански системи.
Клетъчното отглеждане е жестокост – какво прави страната ни, за да промени това?
Към момента липсват индикации българските институции да инициират дискусии или законодателни промени в посока на плановете на ЕК. Официалната позиция на България на европейски форуми като Съвета по селско стопанство и рибарство далеч не подкрепя безусловно премахването на клетките при отглеждането на кокошки носачки.
През юни 2022 г. България получи коментари от Европейската комисия по отношение на предходно представения план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. През ноември страната ни изпрати актуализиран план до ЕК.
Какъв е този план и защо България получава коментари от Европейската комисия?
Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. е основнополагащ документ в политиките на страната. Чрез реализирането му ще бъдат подпомогнати определени сектори, включително такива като птицевъдството например. Посредством мерките в плана, които трябва да съответстват на европейските цели, може да бъде оказано влияние върху политиките в страната. Тези политики включват и изменение в законодателството във връзка с хуманното отношение към кокошките носачки.
През 2019 г. Министерският съвет съставя Тематична работна група, която трябва да участва в разработването на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз. Този план и заложените в него средства за подпомагане са част от Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е набор от законодателни актове с цел осигуряване на обща единна политика в областта на селското стопанство:
„Съюзът определя и прилага обща политика в областта на селското стопанство и на рибарството. Вътрешният пазар обхваща селското стопанство, рибарството и търговията със селскостопански продукти.“
В ОСП се залагат политиките за развитие на селските райони. Политиката за развитие на селските райони е много важен инструмент за подпомагане. Мерките на ЕС целят не само да се улесни модернизацията на стопанствата и да се насърчи диверсификацията на дейностите в селските райони. Те залагат дейности, свързани с хуманното отношение към животните.
Какво включва планът за развитие на земеделието и защо съдържанието му е важно?
Планът на страната ни е подаван за одобрение от Европейската комисия още през пролетта на 2022 г. В него се съдържа цял набор от политики за финансово подпомагане на земеделския сектор. Приоритетите са посочени като такива и са дадени критерии за подкрепа на определени земеделски и/или животновъдни стопанства.
В началото на лятото на 2022 г. бяха получени коментари от ЕК относно плана. В тях бяха отбелязани пропуски в политиката за хуманно отношение към животните. Един от коментарите на ЕК представлява призив към страната ни да въведе конкретни мерки за хуманно отношение към животните, които трябва да включват и кокошки носачки, прасета, телета, свине майки.
Първата версия на плана, предоставен от България на Европейската комисия, не съдържа мерки за хуманно отношение към кокошките носачки
ЕК дава точни указания на страната ни. Хуманното отношение в плана на България включва единствено преживните животни. В текста липсват мерки за хуманно отношение към кокошки носачки, прасета, телета, свине майки.
Втората верия на плана включва кокошките носачки и алтернативните системи, но не при хуманното отношение
През октомври е съствена нова версия на плана, която е изпратена до ЕК в началото на ноември. Конкретната препоръка за насърчаване отглеждането на кокошки носачки в незатворени системи е включена в него.
Смущаващото обаче е че текстът фигурира не в съответната точка за хуманното отношение към животните, а е упоменат бегло в точката за инвестиции в земеделски стопанства:
„Приоритетни за подпомагане също така са проекти на земеделски стопани с включени инвестиции в прехода към алтернативните системи за отглеждане на кокошки носачки (например: волиера, свободно отглеждане).“
При така съставен текст без конкретика и без изрично посочени мерки за хуманно отношение към кокошките носачки България на практика не изпълнява препоръките на Европейката комисия в тази посока.
Въпреки че посочените от ЕК мерки за хуманно отношение към животните в България не са включени в настоящия план, положителното в случая е че все пак кокошките носачки и преходът от клетъчни към алтернативни системи са упоменати в него.
Какво можем да направим сега?
Още през лятото на 2022 г. КАЖИ изпрати своето становище до Министерството на земеделието по отношение на първата версия на плана и коментарите на ЕК. В него изтъкнахме необходимостта от въвеждане на конкретни мерки за хуманно отношение към кокошките носачки и забрана на отглеждането им в клетки.
КАЖИ информира Европейската комисия за извършените промени във връзка с кокошките носачки в актуализирания вариант на плана от октомври 2022 г. Изтъкнахме необходимостта от въвеждането на реални мерки за хуманно отношение към кокошките носачки. В позицията си настояваме ЕК да призове България да ревизира плана си в съответствие с изискванията на Комисията. Призоваваме ЕК да бъде изключително взискателна по отношение на хуманното отношение към животните.
Ако и Вие считате, че Министерството на земеделието трябва да изпълни препоръките на Европейската комисия и да включи мерки за хуманно отношение към кокошките носачки и за забрана на отглеждането им в клетки, изпратете Вашия призив на следния имейл адрес
