Фактите
България, 2 км. от с. Маджерито, 7 км. Южно от гр. Стара Загора.
Най-голямата ферма за норки в България, в която към момента има около 100 000 животни.
Намира се в близост до:
- Митница
- Ферма за птици
- Международен главен път Е85
Халетата на фермата за норки се намират само на няколко метра от гората. Дели ги единична ограда.
Американската норка не се среща в местната околна среда. Инвазивният ѝ характер и лесната ѝ адаптивност сериозно застрашават множество местни животински видове.
Във фермата се виждат животни, които се разхождат извън клетките. Някои от тези животни са болни и слаби. Според изискванията, този размер клетки е предвиден само за едно животно.
Норките са териториални хищници и в природата възрастните индивиди не живеят в групи, а поединично. Съвместното съжителство е противно на техните инстинкти и e причина за силно психическо страдание. Тук те са затворени по три, четири или дори пет в една клетка.
Невротичното или стереотипно поведение е признак за това, че животното преживява изключително силен стрес. Вследствие на него, норките започват да се хапят помежду си, да се канибализират сами – понякога до кокал – а в крайна сметка и полудяват. Фермата е пренаселена, цари ниска хигиена, храната и водата са оскъдни.
Въпреки изискванията да е изчистено, клетките са мръсни, а по земята има локви от изпражнения. Много от животните имат отворени рани и дерматологични заболявания в напреднал стадий. По нищо не личи тези рани да са третирани. Твърде вероятно е животните да бъдат оставени да страдат така, докато не умрат или в крайна сметка не бъдат убити за кожата им.
На неедно място вече има мъртви животни, чиито трупове не са премахнати и представляват опасност за останалите животни във фермата за норки, а потенциално и за околната среда.
В противоречие със закона
„Никое животно не трябва да бъде отглеждано за селскостопански цели, освен ако не може разумно да се очаква въз основа на неговия генотип или фенотип, да може да бъде отглеждано, без това да оказва увреждащо влияние върху неговото здраве и добро състояние.“ – Директива 98/58/ЕС
Тези животни са диви по природа, никога не са били опитомявани. Никога изобщо не е бил правен опит да се опитомяват – целта на собствениците просто не е такава. Изключителното психическо натоварване, което напълно буквално ги подлудява, е очевиден признак за това. Те по абсолютно никакъв начин не са адаптирани към това да живеят затворени в тесни, тъмни, мръсни пространства. Камо ли да са адаптирани към контакта с хора изобщо, който преминава в панически, пронизващ сърцето страх. Отглеждането им, съответно, е изцяло незаконно, по смисъла на Директивата на ЕС. Въпреки това се случва…
