Представете си как се извършва насилственото хранене. Първо обездвижването, за да няма никакво съпротивление. Смразяващият страх. Представете си тръбата, която рязко и бързо се вкарва в хранопровода. Разранява го. Той кърви. Понякога тръбата го пробива. Следва насилственото изливане на храна. Много храна. Против волята. Представете си желанието това насилие да спре. Сега! Веднага! Невъзможността за движение. Огромната тежест след като свърши, задухът и трудното дишане.
Сега си представете, че това се прави на човешко същество.
Можете ли да усетите безсилието, тъгата, унижението на подобно зверство. Травмата, която се нанася, е не само физическа. Тя е и емоционална.
Когато се поставим на мястото на обекта на насилствено хранене, е много по-лесно да усетим безпомощността и страха. Защото подобна жестокост се е практикувала и върху хора. Все още се случва. Особено като противовес на желанието на определени групи да отстояват своите искания посредством мирна гладна стачка.
Сами по себе си гладните стачки съществуват още от най-древни времена. Основната им цел е да се привлече внимание към исканията, които стачкуващият има. Те са и един от основните инструменти, с които затворниците мирно могат да отстояват целите си. Гладни стачки в затворите се случват непрекъснато. Те са израз на свободната воля над собственото тяло и неговите потребности на лица, осъдени на лишаване от свобода.
Това обаче, което отличава гладния бунт на суфражетките, е противодействието, което те са получили, посегателството върху физическата им неприкосновеност.
Суфражетките са участнички в движението, което се формира във Великобритания и САЩ в края на 19 век и началото на 20 век. Първоначално е започнало като апел за предоставяне на избирателни права на жените, но постепенно се е разраснало до противопоставяне на дискриминирането на жените в политиката и икономическия живот. Жените, които участвали в движението, използвали мирни форми на граждански протест. В началото на 20 век във Великобритания с цел да бъдат потушени демонстративните искания на суфражетките, като израз на политическа сила жените били арестувани и поставяни в затвора. С цел да могат да продължат да отстояват своите възгледи и искания с мирни средства от килиите, суфражетките често упражнявали своето право на гладна стачка с цел да накарат обществото и правителството да обърнат внимание на исканията им.
В историята има много примери за жени, част от движението на суфражетките, които са претърпели многократно насилствено хранене в затвора, против волята им. Те били връзвани за стол или за леглото и обездвижвани, за да не могат да се съпротивляват. Устата им се държала отворена против волята им посредством метална скоба. Самото хранене се извършвало чрез тръба, която се вкарвала в хранопровода на жената и се изливала директно смес най-често от яйца, мляко и витамини. Понякога тази тръба се вкарвала през носа. Носната лигавица се разранявала, кървяла и боляла изключително силно. Много често при изливането на храната през носа или устата храната попадала директно в трахеята и белия дроб и причинявала пневмония и възпаление на плеврата. Жените започвали да кашлят, да дишат тежко, да се задушават. А съществуват и не малко случаи на хора, починали в резултат на задушаване от насилственото изливане на храна в хранопровода им. 1

Плакат от 1910 г. от Алфред Пиърс, който показва насилствено хранене на суфражетка
Все още в музея в Ливърпул могат да се видят експонатите от инструментите и оборудването, с които се е осъществявало насилственото хранене. Едва ли има човешко същество, което да не потреперва при вида на тръбите, скобите за устата и порцелановите туби, през които изливали течна храна 2
Принудителното хранене на затворниците, които били на гладна стачка, е сериозен и високодискутиран проблем в съвременното общество. Все още гладната стачка в затвора представлява най-често използваното мирно средство за „разговор“ с властта. Световната медицинска асоциация е заела твърда позиция, че не подкрепя насилственото хранене и го намира за неетично. 3 С Декларацията от Малта от 1991 г, в последствие неколкократно ревизирана, Световната медицинска асоциация приема като основен принцип, че “затворниците на гладна стачка не трябва да получават на сила лечение, което са отказали. Прилагането, нареждането или подпомагането на принудително хранене, когато е даден информиран и доброволен отказ, е неоправдано”. Освен това се дава дефиниция на принудително хранене като всякакви интервенции за ентерално или параентерално хранене против волята на гладуващия, който е в състояние на вменяемост. „Принудителното хранене никога не е етично приемливо. Дори и да има за цел да е за добро, всяко хранене, което е съпроводено от заплахи, принуда, сила или използването на физически ограничения, е форма на нехуманно и унизително отношение. Също толкова неприемливо е насилственото хранене на задържани с цел да се сплашат или принудят други гладуващи затворници да спрат гладуването.“ 4
Европейският съд по правата на човека счита, че многократното принудително хранене, което не е обосновано от медицински съображения, а вместо това цели да принуди жалбоподателя да прекрати протеста, и се извършва по начин, причиняващ ненужно силна физическа болка и унижение на лишения от свобода, е равнозначно на изтезание. 5
Какви чувства биха се събудили у вас, ако наблюдавате отстрани подобно насилие? Времето не може да изтрие емоционалния белег, който тази жестокост оставя у нас като свидетели. Дори и да е само „на филм“. Едва ли някой може да забрави сцените от филмовата индустрия, където Хилъри Суонк в ролята си на активистка, част от движението на суфражетките, във филма „Непоколебимите ангели“/ Iron Jawed Angels бива насилствено хранена в затвора или Кери Мълиган в „Суфражетка“/Suffragette, която има същата съдба. И двата филма са базирани на реални събития за действителни личности. Жени, които многократно са били насилвани в затвора. С храна. Подобно посегателство върху физическата неприкосновеност и липсата на зачитане на свободния избор е равносилно на изнасилване.
Друг изключително шокиращ пример за насилствено хранене, и то над малки деца, е традиционното угояване на малки момиченца в Мавритания. Дебелите момичета имат шанс да се омъжат. Сред местното население слабото тяло не е красиво и слабите жени остават неомъжени. Още от ранна детска възраст започва периодът на угояване. Терминът, който се използва, дори съвпада с английския термин за угояване на патици „gavage”. Малки момиченца, някои дори на 3-4 годинки, биват принуждавани да поглъщат огромно количество висококалорийна храна, като дневният прием на калории за такова малко дете достига до 16 000. Често дори родителите сами изпращат момиченцата си на така наречените „лагери за угояване“ в пустинята, където в случай, че детето откаже да изяде нужното количество храна, се прилагат физически наказания и унижения. Често поради огромното количество храна, които децата са принудени да поглъщат всекидневно, им се причиняват много здравословни проблеми. Не са рядкост и смъртните случаи.6
А как бихте реагирали, ако знаете, че всеки ден подобни зверства се извършват съвсем законно над милиони живи същества? Включително и в България.
Ако знаете, че тази жестокост може да бъде спряна, БИХТЕ ЛИ ПОМОГНАЛИ?
Все още хиляди патици се хранят насилствено в България всеки ден. Методът се нарича гушене. Краката на патиците се заковават, за да не могат да се движат и да има минимален разход на енергия. В хранопровода им се вкарва тръба два пъти на ден и се излива огромно количество висококалорийна храна. При тези манипулации хранопроводът на птиците се разранява, а много често се перфорира. В резултат на това насилствено хранене за период от около две седмици черният дроб на патицата се омазнява и нараства, като става близо 10 пъти по-голям от нормалния. Ако теглото на нормалния дроб на патица е около 76 грама, след периода на гушенето той достига размери над 700 грама, а понякога и над 900 грама. В световен мащаб освен патици се гушат и гъски, но в България производството на френския деликатес „фоа гра“ е само чрез гушене на патици.
Насилственото хранене на децата в Мавритания е не само разрешено от закона, но и културно оправдано. Точно както и гушенето непрекъснато се оправдава икономически, като властите на държавите, в които все още то се практикува, си затварят очите за етичния момент. И все пак надежда има. Повечето държави от ЕС са забранили насилственото угояване на патици и гъски именно поради етични и хуманни подбуди. И докато Франция се оправдава с твърдението, че фоа гра е част от културното им наследство, какво е оправданието на България да продължават у нас подобни зверства всеки ден?
Проучване на общественото мнение от 2021 г. 7 показва, че едва 2 % от българското население консумират фоа гра. Над 86% от запитаните смятат, че тази жестокост трябва да бъде спряна. Интересно да се отбележи е, че повече от 21% от анкетираните изобщо нямат представа какво представлява фоа гра. А процентът на българското население, което изобщо не е запознато КАК всъщност се добива този продукт, е много по-голям.
Ако имаха избор, патиците също биха желали да упражнят правото си на гладен бунт. Но нямат това право. Тяхната агония продължава всеки ден.
Колко още жестокост е нужно да погълнат, за да спре това насилие?
Нашата кампания цели да бъде изготвен и внесен за обсъждане и гласуване законопроект, с който да бъде забранено насилственото хранене на животни в България. Към законопроекта ще бъде приложена и петицията за забрана на гушенето на патици мюлари в България. Колкото по-голяма е обществената подкрепа за тази забрана, толкова по-голям шанс има законопроектът да бъде приет.
Вие можете да помогнете тази жестокост да бъде спряна у нас. Подпишете петицията за забрана на насилственото хранене на патици в България!
Помогнете да сложим край на насилственото хранене на живи същества против волята им!
Вашият глас има значение.
Източници
- BBC: Истината за насилственото хранене на суфражетките
- Музея в Ливърпул с оборудването за насилствено хранене на жените.
- Световната медицинска асоциация осъжда насилственото хранене
- Декларацията от Малта на Световната медицинска асоциация
- Решение на ЕСПЧ Ciorap v. Moldova 12066/02, Nevmerzhitsky v. Ukraine 54825/00
- Насилствено угояване на момичета в Мавритания с цел женитба
- Проучване на общественото мнение от Сова Харис, април 2021 г.