Дребният хищник е заплаха за местните видове, за околната среда, за здравето и препитанието на хората
На 16 януари КАЖИ – заедно с 52 неправителствени организации – изпрати писмо до министъра на околната среда и водите Нено Димов. Иска се забрана на въвеждането в природата, вноса, развъждането и отглеждането на неместния животински вид американска норка. Целта на искането е да бъде опазено биологичното разнообразие и свързаните с него екосистемни услуги, човешкото здраве, общественият интерес и икономиката.
Сред организациите, подписали писмото, са Националният природонаучен музей (НПМ) към БАН, „Грийнпийс“ България, WWF България, Българска фондация „Биоразнообразие“, както и почти всички неправителствени организации за защита на животните
Ферми с пропуски в процедурите
Основната причина за искането на неправителствените организации е, че видът американска норка е допуснат за отглеждане у нас във ферми за ценни кожи, без да е преминал процедура и да е получил разрешение за отглеждане като неместен вид, съгласно чл. 67 от Закона за биологичното разнообразие. Така за него не е направена програма и не са изследвани вредните въздействия върху природата, поради което от няколко години насам се наблюдават свободно живеещи екземпляри в природата и населените места в близост до фермите.
Въпреки пропуска в процедурите, от 2013 г. у нас има регистрирани три ферми за отглеждане на американска норка, най-голямата от които, край с. Маджерито до Стара Загора, към момента е с капацитет над 128 хиляди животни.
Бягство на животни от чужд, инвазивен вид
Въпреки максималния контрол от страна на компетентните органи, случайното освобождаване и бягството на норки от обектите е невъзможно да бъде предотвратено. Изследванията в другите европейски страни, където има ферми за норки, показват, че те бягат от фермите относително често, което води до създаването на дива популация, която се превръща в трайна част от местните екосистеми. От откриването на първата ферма у нас до момента са налице множество сигнали от граждани и доказателства за забелязани, уловени или убити норки в близките населените места. През миналата година в няколко телевизионни репортажа бе показан проблемът на местните хора с избягалите от фермите норки.
Американската норка е инвазивен, чужд вид с произход от Северна Америка. Видът е внесен в Европа още в началото на миналия век, за да се използва за производство на ценни кожи. Изпускането от фермите (случайно или умишлено) е довело до създаването на устойчиви популации в много европейски страни. Видът се адаптира лесно към различни типове местообитания от Централна Европа до Исландия, като в Дания населява дори градските райони, включително каналите на Копенхаген. Понастоящем се среща във всички европейски страни, където е имало или има ферми за ценни кожи.
Заплахата за биологично разнообразие е един от основните мотиви за забраната на фермите за американска норка в много европейски страни. Понастоящем такива забрани вече има в Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Чехия, Люксембург, Испания, Холандия, Сърбия, Словения, Македония, Норвегия, Хърватия. В Германия и Швейцария са увеличени изискванията за отглеждане на норки до степен, която практически изцяло възпрепятства съществуването на такива ферми.
Замърсяване и набези срещу селскостопански и домашни животни
Американската норка е изключително агресивен хищник с отрицателно въздействие върху местните видове птици, гризачи, земноводни и водни (риби и раци) организми. Рискът от създаване на дива популация на американската норка е и риск за препитанието, нормалния живот и здравето на местното население. Рязко са зачестили случаите на набези от норки в дворовете и личните стопанства на хората. Поради агресивността си и своя вроден инстинкт за свръх убиване, щом попадне в кокошарник или зайчарник, норката рядко оставя живо животно. Кокошки, пуйки, зайци, агнета, дори кончета са сред жертвите на норките около село Маджерито.
През годините сме свидетели на множество сигнали, подадени от жители на близките села, които се оплакват от непоносима миризма, замърсявания и убити животни. Изследвания и доклади в страните със съществуващи ферми за норки показват, че честo последствие от дейностите във фермите е и замърсяването на почвите, водите и въздуха в региона. Основната причина за това е неприлагането на нормативните изисквания, съчетано с пропуски при дейността на контролните органи. Често фермите допускат загробване на трупове, изпускане на отпадни води, както и неправомерно изгаряне на отпадъци, трупове, биомаса и други. Въпреки неоспоримите факти за влиянието на фермите за норки върху заобикалящата ги среда, всички съществуващи до момента у нас ферми са създадени безпроблемно, без да бъде направена оценка за въздействието им върху околната среда.
Подкрепа от научните институти
Искането до министър Димов е придружено от научните становища на най-компетентните експертни институти по биологично разнообразие и инвазивни видове в страната. Потвърждение за рисковете и негативното влияние от отглеждането на американска норка върху биологично разнообразие у нас изпратиха Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ – БАН), Националният природонаучен музей към БАН (НПМ – БАН), Мрежата за инвазивни чужди видове за Югоизточна Европа (ESENIAS), както и Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).
Основание за искането на организациите дава Законът за биологичното разнообразие, в който е посочено, че „министърът на околната среда и водите може със заповед, обнародвана в „Държавен вестник“, да забрани въвеждането в природата, вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински видове, ако случайното им освобождаване в дивата природа ще застраши съществуването на местни видове от дивата флора, фауна и микота.“
Кампания за забрана на фермите за ценни кожи
Искането на неправителствените организации е поредната стъпка в кампанията за забрана на фермите за ценни кожи у нас. През юни 2018 г. в Народното събрание беше внесена Национална гражданска инициатива за забрана на фермите за ценни кожи в България, подкрепена с подписите на над 51 хил. български граждани. През есента предложението беше разгледано от трите ресорни парламентарни комисии и получи първоначална подкрепа и от трите. Тогава бе публикувано и социологическо проучване, според което над 65% от българите подкрепят тази забрана.
