Над 21 тона са изнесените облекла от тюленови кожи от България за последните пет години. Това се случва въпреки забраната за търговия с тюленови продукти в националното и европейското законодателство.
Информацията за вноса и износа на тюленови кожи и облекла с тюленови кожи (добити от малки гренландски и малки качулати тюленчета) идва от данни на Националната агенция за приходите за периода 2014-2018 г. включително. Тя е от запитване на народния представител Михаил Христов, отправено по Закона за достъп до обществена информация. Запитването е с цел да се получат данни за количеството ценни кожи от норки, лисици и всякакви други животни, които са влизали и излизали в страната през последните 5 години.
Незаконна търговия?
Данните за тюленовите кожи са знак, че в страната ни вероятно процъфтява незаконна търговия с тюленови продукти. Според чл. 43а в Закона за биологичното разнообразие, както и според Регламент (EО)1007/2009 г., „вносът и търговията с продукти от малки качулати и малки гренландски тюленчета е забранен, с изключение на тези добити в резултат на традиционното ловуване на инуитските народи“. „Инуитски народи“ според определението в Закона са „етнически групи, населяващи крайните северни територии на Канада, Аляска, Скандинавия и Сибир, познати още като ескимоси, част от основния поминък на които е ловът на тюлени.“
Дори и продуктите да са добити от инуити, при внос те следва да имат разрешително за внос от министъра на околната среда. Също така трябва да отговарят на редица условия по Регламент (EО)1007/2009 г. Информацията от МОСВ е, че такива разрешителни не са били издавани през последните години.
България – съучастник на бруталните масови изтребвания на тюлени
Търговия с тюленови кожи могат да извършват само инуитите. Регламент 1007/2009 и Законът за биоразнообразието ясно показват, че има стриктни мерки за ограничаването на търговията с тюленови продукти. По някаква причина тези ограничения у нас не работят. Дори напротив – вместо да намалява и постепенно да спрат, вносът и износът на тюленови продукти се разрастват.
В България не се спазват европейските изисквания и има липса на адекватен контрол за внос, износ и производство на кожени продукти. Това ни превръща в поредния съучастник на бруталните масови изтребвания на тюлени. А вероятно не само на тюлени. Защото кой орган у нас може да гарантира, че производителите в България не ползват кучешки и котешки кожи, например?
Според справката на НАП от 2014 до 2018 г. в страната са влезли 6 780 кг кожи и продукти от тюленови кожи от малки гренландски и малки качулати тюлени на стойност 709 213 лв., а за същия период са изнесени 21 615 кг облекла от тюленови кожи на стойност 3 192 016 лв. Само през 2018 година износът на облекла от тюленови кожи е над 14 000 кг.
Въпроси без отговор
Много въпроси все още остават без отговор:
• Как е допуснат внос на тюленови продукти, без да има разрешително от министъра на МОСВ?
• Как се обяснява фактът, че внесените продукти от тюленови кожи за пет години са около 6 тона, а изнесените са над 21 тона? Означава ли това, че у нас се добиват тюленови кожи, и откъде?
• Ако само инуити имат възможност да търгуват с тюленови продукти, къде са тези инуити у нас?
• Кой контролира мерките за вноса и търговията и как е упражняван този контрол досега?
• Кой орган контролира какви видове кожи се използват в производството на кожени продукти и по какъв начин този орган е гарантирал, че не се използват забранени кожи, като тюленови или такива от кучета и котки?
Писмото от НАП с цялата информация за вноса и износа на тюленови кожи е внесено като сигнал към Министерството на околната среда и водите. Очаква се там да се извърши проверка.
