fbpx

Повече от филм на ужасите: Разказът на един работник в българска кланица

юли 1, 2019 | Блог

За повечето хора това е една от най-отвратителните професии, а работниците там – определяни като безсърдечни убийци. Но всъщност работещите в кланица са само една малка част от система, базирана на жестокост, печалба и лъжа. Система, която брутално убива не само животни, но и психологически убива хора. Малцина са тези, които биха отишли там по свой избор.

В кланиците по света работят хора, притиснати до ръба на оцеляването, идващи от бедни квартали, имигранти , хора без образование. (1, 2) Те получават минимално заплащане, нямат договори, нямат здравни права, принудени месеци и години наред да извършват насилие, което деформира психиката им, води до пост-травматичен стрес, депресия, употреба на алкохол и наркотици, високо ниво на агресия, насилие в семейството. (3) Вижте разказа на един от тях – предупреждаваме, че не е за хора със слаби сърца:


Условията

„За да те приемат в кланица не се изискват документи. И не ти е нужно никакво образование. Трябва да не те е гнус от нищо. Там всички са без договори. Не, няма условия за безопасност към хората. Или животното, или ти!

Има хора, които са на 35-40 години и от 13 годишна възраст работят там – те сега са главни касапи.

Иначе там повече от 3-4 месеца никой не изкарва. Хората не издържат, тръгват си.

Като работиш там се появява една неочаквана агресия към животните.

Отначало те е страх от тях, пазиш се да не те ухапят, да не те ритнат. Там няма хора, които имат чувства към животните. Аз имам – затова се махнах… издържах четири месеца.”

Кръв

„Има нещо което никога няма да разбереш, освен ако не си бил там – миризмата на кръв. Постоянна, плътна, остра – тя влиза в обонянието и остава там. Заедно с миризмата на мърша.”

Животните

„Още на първия ден, като почнах работа, да ми покажат как се работи там – имаше една крава, която не влизаше в ковчега. Ковчег е място, където влиза кравата, за да не може да избяга – желязна ракла, в която животното не може да мърда наникъде. И като падне кравата, ковчегът се отваря автоматично. Там я дупчат с нож във вратния мозък, тя се зашеметява и пада, тогава ѝ забиват ножа в сърцето, за да ѝ изтече по-бързо кръвта.

Но тази крава не искаше да влиза в ковчега… защото животно, като му замирише на кръв, откача и побеснява.

Работниците закачиха крака на кравата за един телфер със стоманено въже и започнаха да я влачат до ковчега, само да влезе. Но въжето се оплете и не можаха да спрат телфера, тогава отрязаха крака ѝ, за да се освободи въжето, което е под напрежение на телфера. Горката крава седя 1 час права на 3 крака, вързана, докато ѝ изтече кръвта от крака, после падна и умря.

Колят се много крави с мастит или пък болни – на тях месото им е почнало да се разлага и е с тумори. Или пък със счупени крака, и стари, и умрели от болест ги карат в кланицата. Ако работниците са много дрогирани, връзват кравата и ѝ одират главата както е жива. Направо отврат. И аз избягах. То голям ужас беше…”

Болните

„Отвращението ми е голямо, защото колят болни животни. Те на външен вид изглеждат добре, но като ги одира – под кожата им месото прозрачно и цялото гноясало. Повечето крави са бременни. Карат ни да хвърляме неразвитите им теленца в един голям контейнер.

Всъщност повечето животни са болни. Здрави почти не се колят.”

Овце

„Един ден докараха един камион с овце. И трябваше да ги разтоваряме, но те не искаха да слизат от камиона, и няколко човека, дето бяха взели метамфетамини, ми казаха – ‘Гледай как се прави’ – и хванаха овцата за вълната и я хвърлиха от камиона от 3 метра височина. И като падне овцата на мозайката, гръбнакът ѝ се счупва – остава жива, но саката. По-лесно щели да ги колят, да не бягали…”

Прасета

„Метода за убиване на животни тук е със слушалки – издават странен звук и се слагат на врата на прасето, токът е силен колкото радиоточка. Така се парализират.

Закачат синджири на левия крак, после с верига едно по едно ги вдига телфера, и преди да са ги заклали – още докато са в парализа от тока – им режат ушите, както са живи.

Имаше такъв случай – караха прасета от някакво село. Прасета-канибали. Много хищни прасета. Самоизяждащи се. И като ги стоварят с електрошокови палки, ги водят към кланицата и ги бият с тока в слабините, в тестисите. И те квичат. Пищят. Плачат. Голям ужас.

И 5 човека ги водят и ги бият с хром-никелови тръби. И с ритници. С ботуши с железни бомбета. Голям бой. Докато влязат в кланицата. Но докато ги докарат от селото, са си изяли ушите и опашките. Защото са канибали.

Карат ни да хвърляме в една машина, за мелене на отпадъчни животински материали, цели умрели телета по 40-50 кг., карантии, крака от крави, вимета от крави с мастит. Демек вимето на кравата е пълно с гной, и не може да се дои – и я колят.

Тази машина мели всичко на кайма – пълним тази кайма в чували след 3-4 дена, като почне да се вмирисва, идват от селото и вземат чувалите. И с тоя суровия вкиснат продукт като кайма хранят прасетата. Така те побесняват, стават канибали. И започват да растат бързо – като станат 100 кг., ги карат да ги колят.

Но то селото било на повече от 100 км., а прасетата по време на превоза се хапят.

Щото са канибали – само мърша са яли.

Като изпуснат някое такова бясно прасе, хвърлят ласо – метално въже, и като го хванат, го бесят на телфера. От очите и носа му кръв почва да тече, а главата му става синя.

Понякога кравите като не искат да влизат в ковчега им вкарват в задника дебела тръба – хром-никелова – 1 метър навътре и така я водят кравата, а като извадят тръбата от задника ѝ, цялата е в кръв.

…Има още ужаси, ама не искам да ги казвам. Предлагали са ми и на мен метамфетамини. Сега като се сетих за всичко това, ще ми е все пред очите.

Четири месеца е историята на големия ми ужас, която и по филмите на ужасите я няма!”


Навсякъде

В животновъдната индустрия работниците, отговорни за умъртвяване на животните, непрестанно са принудени да наблюдават животните – и докато ги режат, разчленяват и дерат, животните често са все още в съзнание. Случва се и животното да е одрано и все още живо. Час след час, ден след ден работниците са свидетели на безброй животни в различни състояния на страх и болка. В своята книга „Кланица”, Г.Айсниц цитира думите на Ед Ван Уинкъл – също работник в кланица:

„Много по-лошо от физическата опасност в кланицата е емоционалната тежест. Като работиш в колячната и започваш да развиваш едно такова отношение, което ти позволява да убиваш без да ти пука. Можеш да погледнеш в очите някое прасенце и да си помислиш – боже, то наистина е симпатично. Понякога прасетата са идвали да отъркат муцуна в мен,точно като кучета. А след 2 минути е трябвало да ги убия, да ги пребия до смърт с метална тръба… Когато работех на производствената линия с карантията, можех да се залъгвам, че помагам да се изхранват хората. Но тук – в колячната, тук убивах живи същества.” Gail A. Eisnitz, Slaughterhouse, стр. 87

Това е ежедневен ад, за който не искаме да знаем. И който подкрепяме като консуматори.

Ние правим всичко по силите си да замаскираме тази жестокост, да я скрием от себе си, да организираме в глобален мащаб едно общо забравяне на тези факти. Да повярваме, че това насилие е нормално. Погазвайки своите ценности, търсим всякакви аргументи, за да не мислим за този проблем. Десетки милиарди животни със сложни усещания и емоции живеят и умират на производствената линия… Но днес съдбата на животните, родени и умъртвени в индустриалното животновъдство, е един от най-належащите етични въпроси. А разказите на всички работници, осмелили се да говорят, си приличат по едно – загуба на емоционална чувствителност и изключителен садизъм към животните.


По желание на работника – от съображения за сигурност – истинското му име остава анонимно, тъй като той продължава да живее в същото населено място. Ние от КАЖИ гарантираме достоверността на източника и неподправените думи на неговия разказ.

КАЖИ гарантира, че ще даде трибуна на всички, които практикуват тази или подобна професия, ще запазим конфиденциалност и анонимността на хората, които се свържат с нас, и ще отразим достоверно думите им. При нужда можем да осигурим адекватна психологическа помощ и съдействие.

Източници:

(1) Dillard, Jennifer. “A Slaughterhouse Nightmare: Psychological Harm Suffered by Slaughterhouse Employees and the Possibility of Redress through Legal Reform.” Georgetown Journal on Poverty, Law & Policy, Forthcoming. http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1016401 (7/5/10)

(2) “Blood, Sweat and Fear: Workers’ Rights in U.S. Meat and Poultry Plants.” A Human Rights Watch report. 2004. http://www.hrw.org/reports/2005/usa0105/ (6/2/10)

(3.1) Post-Traumatic Stress Disorder Journal – PTSDJournal. http://www.ptsdjournal.com/

(3.2) “SEC. 5. Duties.” U.S. Department of Labor (DOL) – Occupational Safety and Health Administration (OSHA) http://www.osha.gov/pls/oshaweb/owadisp.show_document?p_id=3359&p_table=OSHACT (6/20/10)


Споделете статията, за да разберат повече хора

Осъзнатият избор започва с информираността.

Написано от

Написано от

Мариана Нордгрен

Повече от блога ни

Към всички статии

Принудителното угояване на птици за производство на втлъстен черен дроб

Принудителното угояване на птици за производство на втлъстен черен дроб

Нов доклад, свързан с принудителното угояване на птици за производство на втлъстен черен дроб е наличен за сваляне на нашия уеб сайт. В него подробно се разглежда сектора в България и ЕС и нуждата...

Европейската комисия поиска ново научно становище преди да реши за „Европа без кожи“

Европейската комисия поиска ново научно становище преди да реши за „Европа без кожи“

Европейската комисия поиска ново научно становище преди да реши за "Европа без кожи" Фермите за ценни кожи и продажбата на продуктите от такива ферми на европейския пазар може най-накрая да бъдат...

Share This