ОТВОРЕНО ПИСМО ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА МЕРКИ ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОТГЛЕЖДАНЕТО, РАЗВЪЖДАНЕТО И ВНОСА НА АМЕРИКАНСКИ НОРКИ В БЪЛГАРИЯ

105 учени, експерти и граждански организации поискаха от министър-председателя акад. Николай Денков незабавно предприемане на мерки за прекратяването на отглеждането, развъждането и вноса на американски норки в България. Те поискаха ускоряване на разглеждане на внесения законопроект за забрана на фермите за кожи. Нуждата от спешни действия е свързана и със заплахата за общественото здраве, свързана с огнището на COVID-19 във фермата за норки, установено наскоро.

Следва текстът на отвореното писмо и списък на подписалите:

ДО
АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: ОТВОРЕНО ПИСМО ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА МЕРКИ ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОТГЛЕЖДАНЕТО, РАЗВЪЖДАНЕТО И ВНОСА НА АМЕРИКАНСКИ НОРКИ В БЪЛГАРИЯ

  УВАЖАЕМИ АКАДЕМИК ДЕНКОВ,

Долуподписаните, в качеството си на представители на граждански организации,  представители на значителна част от българското гражданско общество, специалисти с компетентност в различни области, засягащи негативното въздействие на фермите за норки (хуманно отношение към животните, ветеринарна медицина, здраве на животните, хуманна медицина, обществено здраве, околна среда, биоразнообразие, икономика, право и др.), настоятелно Ви молим: 

– да окажете съдействие за ускоряване разглеждането на внесения в Народното събрание законопроект №49-354-01-97 за забрана на фермите за ценни кожи в България

– спешно да бъдат предприети мерки за гарантиране на общественото здраве, с които да се прекрати отглеждането, развъждането и вноса на норки в България, поради възникналото на 20.10.2023 г. в единствената ферма за норки у нас огнище на Covid-19 при норките, в т.ч. и възникнало заразяване при работници.

• Научни данни

Научните данни в много държави, още преди две години, потвърдиха, че норките, отглеждани във ферми за кожи, не само са един от най-чувствителните на заразяване с вируса (SARS-CoV-2) животински видове, но и позволяват на вируса да мутира в нови варианти и да се прехвърли обратно от норка върху човек.[1,2,3,4,5] Това беше достатъчен мотив за някои европейски страни като Нидерландия, Дания, Швеция, Италия и др., да затворят фермите си за норки и дори да ги забранят.

• Недостатъчни действия на БАБХ 

Категорично заявяваме, че предприетите в момента мерки от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са крайно недостатъчни, за да бъде гарантирано здравето на хората в региона и здравето на животните. Нещо повече – лаконичното съобщение на страницата на агенцията, едва от няколко реда, е показателно за липсата на сериозна институционална ангажираност и неглижиране на обществената информираност по този въпрос. Съобщението за заразяването бе публикувано едва след като медиите вече бяха разпространили информацията от международните източници. Почти три седмици след това съобщение БАБХ не е публикувала абсолютно нищо, с което да покаже конкретно какви мерки са предприети, за да се гарантира здравето на хората и животните, или просто се чака да мине от самосебе си и се надява да не се случи отново. 

Изникнаха много въпроси, на които БАБХ така и не отговори, въпреки запитванията от журналисти, като например: как е установено заразяването, правени ли са тестове на животните и работниците, колко често и с какви резултати, извършват ли се в момента тестове, колко често и с какви резултати, кой извършва тестовете, тестват ли се местните хора, имало ли е увеличена смъртност при норките, каква е и как е измерена, какъв е процентът на заразяване сред животните в момента на откриване на заболяването, правят ли секвениране на вируса, за да се разбере има ли прехвърляне от норка на човек и от човек на норка и т.н. Всички тези въпроси бяха зададени на БАБХ, но отговори не получихме.  А те са от ключово значение, за да могат специалисти и експерти извън БАБХ също да изградят мнение и най-вече да се спечели доверие към компетентността на контролния орган. В противен случай, остава усещането, че контролният орган работи в услуга единствено на собственика на обекта.

• Риск от заразни заболявания

Рискът фермите за норки да се превърнат в резервоар на опасни за хората заразни заболявания, и дори да са резервоар за бъдещи пандемии, се потвърждава и от зачестилите случаи на открит птичи грип в норките от ферми за кожи във Финландия и Испания. Според учени, точно тези места създават благоприятна среда за прехвърлянето на това типично за птиците заболяване върху бозайници, а от там и риск да стигне до човека [6]. Научните данни за този риск са достатъчно обезпокоителни, за да бъдат неглижирани, а не виждаме никаква реакция от страна на българските компетентни органи. 

• Риск за биоразнообразието

Друг сериозен проблем, който ще бъде решен ако се вземат посочените от нас мерки, е невидим с просто око, но той е пагубен и с необратими последици. Това е рискът за биоразнообразието. Американската норка, отглеждана във фермата за ценни кожи е вид, който не е местен и е със силно инвазивен характер [7,8]. Този вид доказано представлява риск за редица местни животни, много от тях защитени и дори застрашени видове [9,10,11,12,13]. Поради тази причина, през 2022 г., министърът на околната среда издаде заповед за забрана на развъждането и вноса на вида Американска норка (Neovison vison). Тази заповед е със спряно от Върховния административен съд предварително изпълнение, поради обжалването ѝ от собственика на фермата. В същото време, медийните репортажи и случаите със забелязани американски норки в региона продължават, което означава, че продължава и унищожаването на диви местни видове. Данните и научната информация за случващото се са подробно описани в научни статии и становища на ИБЕИ при БАН, но също и от международни научни органи. Това унищожаване се случва пред очите ни и благодарение на неглижирането на този проблем от компетентните институции. Развъждането на този опасен за местните екосистеми вид трябва да спре незабавно, в противен случай всички ние ставаме съучастници в престъпление срещу природата, което няма как да бъде поправено.

• Етична страна

За много от хората, подписали това писмо, но също така и за голяма част от българските граждани, основната и най-важна причина да се предприемат мерки за прекратяване на отглеждането, развъждането и вноса на американски норки е свързана с хуманното отношение към животните и етичната страна на въпроса: “Доколко обосновано е да се приемат толкова рискове за хората, животните и природата, само за да се осигури производството на продукт, без съществено значение за човека?”

Изобилието от репортажи, кадри, експертни доклади и разследвания, не само от България, но и в редица други европейски страни, където все още има такива ферми, е доказателство за невъзможността да се осигурят достатъчно добри условия, които да задоволят поведенческите и физиологични потребности на видовете, отглеждани за ценни кожи. Този извод фигурира дори и в научен доклад на Европейската комисия от 2001 г. [14]

Не по-малко значими са и икономическите щети в малките стопанства, отглеждащи домашни птици, които са от голямо значение за изхранването на населението. Данните за момента са за унищожаване на домашни птици в радиус над 45 км от фермата за норки.

• Социология

Няколко поредни социологически проучвания от последните пет години показаха, че повече от 81% от българските граждани не одобряват убиването на животни единствено заради козината им, а над 70% от тях подкрепят пълната забрана на фермите за кожи [15,16,17]. През 2018 г. само за три месеца бяха събрани над 51 хил. подписа от български граждани в подкрепа на Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България. За десет месеца през 2022 и 2023 г. над 71 хил. българи се подписаха в Европейската гражданска инициатива за забрана на търговията и производството на ценни кожи в ЕС. 

• Стоим с имената и експертността си

Съществуват множество аргументи, в много различни области, които сами по себе си обосновават напълно необходимостта от мерките, за които настояваме днес пред Вас. Всеки един от подписалите се тук специалисти разполага с такива факти и аргументи. Имаме готовност да ги предоставим при необходимост. Но считаме, че дори само рискът за общественото здраве, който е видим в момента, е напълно достатъчен мотив, точно сега, спешно да се вземат тези мерки.

Оставаме в очакване на Вашата реакция и се надяваме тя да бъде достатъчно бърза, за да спре всички здравни и други рискове, произлизащи от съществуването на ферми за норки в България.

Приложение и източници: Доклад “Европа без ценни кожи”. 

Източници:

1. Oude Munnink B.B., Sikkema R.S., Nieuwenhuijse D.F., Molenaar R.J., Munger E., Molenkamp R., van der Spek A., et al. „Jumping Back and Forth: Anthropozoonotic and Zoonotic Transmission of Sars-Cov-2 on Mink Farms.“ Science Nov 2020). https://www.science.org/doi/10.1126/science.abe5901
2. Preliminary report of an outbreak of SARS-CoV-2 in mink and mink farmers associated with community spread, Denmark, June to November 2020. Eurosurveillance, February 2021 https://www.eurosurveillance.org/docserver/fulltext/eurosurveillance/26/5/eurosurv-26-5-1.pdf
3. Surveillance of infectious diseases in animals and humans in Sweden 2020. P115-117: https://www.sva.se/media/0spd4h0b/surveillance2020_2022-04-08.pdf
4. Italy’s Ministry of Health issued an order (on 25 Feb 2021) suspending breeding on mink fur farms in Italy until 31st December 2021 and authorising the killing and destruction of all mink on farms where SARS-SoV-2 has been confirmed: https://www.gazzettaufficiale.it/eli/id/2021/02/26/21A01230/sg
5. Hammer, A. S., Quaade, M. L., Rasmussen, T. B., Fonager, J., Rasmussen, M., Mundbjerg, K., Lohse, L., Strandbygaard, B., Jørgensen, C. S., Alfaro-Núñez, A., Rosenstierne, M. W., Boklund, A., Halasa, T., Fomsgaard, A., Belsham, G. J., & Bøtner, A. (2021). SARS-CoV-2 Transmission between Mink ( Neovison vison ) and Humans, Denmark. Emerging Infectious Diseases, 27(2), 547–551. https://doi.org/10.3201/eid2702.203794
6. Agüero, M., Monne, I., Sánchez, A., Zecchin, B., Fusaro, A., Ruano, M. J., Del Valle Arrojo, M., Fernández-Antonio, R., Souto, A. M., Tordable, P., Cañás, J., Bonfante, F., Giussani, E., Terregino, C., & Orejas, J. J. (2023). Highly pathogenic avian influenza A(H5N1) virus infection in farmed minks, Spain, October 2022. Eurosurveillance, 28(3). https://doi.org/10.2807/1560-7917.ES.2023.28.3.2300001
7. Bonesi, L., & Palazon, S. (2007). The American mink in Europe: Status, impacts, and control. Biological Conservation, 134(4), 470–483. https://doi.org/10.1016/j.biocon.2006.09.006
8. Nentwig, W., Bacher, S., Kumschick, S., Pyšek, P., & Vilà, M. (2018). More than “100 worst” alien species in Europe. Biological Invasions, 20(6), 1611–1621. https://doi.org/10.1007/s10530-017-1651-6
9. Ferreras, P., & MacDonald, D. W. (1999). The Impact of American Mink Mustela vison on Water Birds in the Upper Thames. Journal of Applied Ecology, 36(5), 701–708.
10. MacDonald, D. W., Sidorovich, V. E., Anisomova, E. I., Sidorovich, N. V., & Johnson, P. J. (2002). The Impact of American Mink Mustela vison and European Mink Mustela lutreola on Water Voles Arvicola terrestris in Belarus. Ecography, 25(3), 295–302.
11. Niemczynowicz, A., Świętochowski, P., Brzeziński, M., & Zalewski, A. (2017). Non-native predator control increases the nesting success of birds: American mink preying on wader nests. Biological Conservation, 212, 86–95. https://doi.org/10.1016/j.biocon.2017.05.032
12. Põdra, M., Gómez, A., & Palazón, S. (2013). Do American mink kill European mink? Cautionary message for future recovery efforts. European Journal of Wildlife Research, 59(3), 431–440. https://doi.org/10.1007/s10344-013-0689-8
13. Nordström, M., & Korpimäki, E. (2004). Effects of island isolation and feral mink removal on bird communities on small islands in the Baltic Sea. Journal of Animal Ecology, 73(3), 424–433. https://doi.org/10.1111/j.0021-8790.2004.00816.x
14. European Commision (2001) The Welfare of Animals Kept for Fur Production. Report of the Scientific Committee on Animal Health and Animal Welfare. December 2001
15. МБМД, Обществените нагласи към кожата с косъм в България, юни 2018, https://www.four-paws.bg/nashata-rabota/napravleniya/cenni-kozhi/istinata-za-kozhata
16. СОВА ХАРИС, Проучване на общественото мнение по теми, свързани със защита на животните, май 2021, https://sovaharris.com/
17. СОВА ХАРИС, Проучване на общественото мнение по теми свързани със защита на животните, август 2023, https://sovaharris.com/ 

                                                                                             09 ноември 2023 г.

 С уважение:

Следват имената на представляващите граждански организации, учени и специалисти.

1. 1. Петя Алтимирска, председател на УС на СНЦ „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ (КАЖИ) и председател на ИК на „Национална гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България“
   2. Габриела Пападопова, председател на УС на СНЦ “На Ти с Природата”
   3. Доц. д-р Йордан Кошев, ИБЕИ – БАН
   4. Д-р Венцеслава Тасева-Соколова, директор на фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ България
   5. Проф. д-р Диана Пенева Златанова, Биологически факултет, Софийски Университет- България“
   6. Любомила Кривошиева, управител на Фондация “Дивите животни”
   7. Йорданка Славова, изпълнителен директор “Българска фондация Биоразнообразие”
   8. Ас. д-р Виктория Емилова Маринчева, Факултет Ветеринарна медицина, Лесотехнически университет
   9. Доц. д-р Илиян Манев Манев, Факултет Ветеринарна медицина, Лесотехнически университет
   10. Тома Белев, експерт по управление на природна среда
   11. Пламена Димитрова, председател на УС на СНЦ „Заедно за животните
   12. Доц. д-р Светла Далакчиева, Природонаучна експозиция на Регионален исторически музей Бургас, главен уредник
   13. Проф. д-р Росен Цонев – Катедра Екология и опазване на околната среда, Биологически факултет, Софийски университет
   14. Гл. ас., д-р Емилия Иванова, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, катедра “Екология”
   15. Ас. Стела Найденова, Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, катедра “Екология”
   16. Милен Стоянов, председател на УС на СНЦ “ Българска асоциация Биопродукти”
   17. Иван Пандъков, председател на УС на СНЦ “Сдружение Балканка”
   18. Петя Пеева, председател на УС на СНЦ “Сърце за животните”
   19. Силвия Иванова, председател на УС на СНЦ „Щастие за четири лапички“.
   20. Зорница Атанасова, председател на УС на СНЦ “Анимал Хоуп България Бургас”
   21. Ас. Полина Никова, ИБЕИ-БАН
   22. Никола Рахнев, управител на Фондация „Гората.бг“
   23. Меглена Антонова, председател на Фондация „Грийнпийс“ – България
   24. Ирина Николова, председател на УС на СНЦ “Помощ за животните – Дара”
   25. Вяра Крушкова, председател на Фондация “Бат Уърлд България „Ден и Нощ“”
   26. Данита Заричинова и Ива Димитрова, представляващи УС на Екологично сдружение „За Земята“
   27. Ивелина Недкова, управител на Фондация “Анимал Хоуп България – Казанлък”, ветеринарен техник и зооинженер
   28. Д-р Светла Николова, председател на УС на СНЦ „Агролинк”
   29. Албена Симеонова, управител на “Фондация за околна среда и земеделие”
   30. Валерия Георгиева, председател на УС на Фондация “Чиста Любов”
   31. Кристина Павлова, председател на УС на СНЦ на “Енимал Хелп – Плевен”
   32. Маргарита Пеева-Нациду, управител на Фондация “Анимал ЕС О ЕС-2012”
   33. Криста Шехтл, управител на Фондация “Мисия за защита на животните Феникс”
   34. Александър Стефанов, управител на Фондация “Анимал ЕС О ЕС”
   35. Елеонора Йосифова, председател на УС на СНЦ “Българската асоциация за алтернативен туризъм”
   36. Любомир Попйорданов, председател на УС на СНЦ “Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България”
   37. Даниела Панайотова, председател на УС на СНЦ “Пет систърс”, ЕИК 176926788 
   38. Адв. Ирина Палева, член на УС на Фондация “ФАЙЕРСАЙН ФОНДЕЙШЪН” 
   39. Андрей Ралев, член на УС на СНЦ “Сдружение за дива природа БАЛКАНИ”, 
   40. Ирена Райчева, член на УС на НПО “Защита на животните в Лудогорието”,
   41. Гл. ас. д-р Емилия Вачева, ИБЕИ – БАН
   42. Мария Харбова-член на УС на фондация “За правата на животните в България
   43. Стефан Димитров, председател на УС на СНЦ „Невидими животни“
   44. Гл. ас. Силвия Абарова, дф, Медицински факултет, Медицински университет – София
   45. Гл. ас. д-р Десислава Алексова, Международно Висше Бизнес Училище – Ботевград
   46. Руслан Сербезов, експерт по опазване на околна среда и биологичното разнообразие към Национален природонаучен музей при БАН
   47. Д-р Милена Статева, управител на СНЦ “Орион – Грижа за Лидери”
   48. Борислав Сандов, експерт по опазване на околната среда
   49. Гл. ас. д-р Мария Николаева Качамакова, ИБЕИ-БАН
   50. Доц. д-р Борис Николов, ИБЕИ-БАН
   51. Ива Таралежкова, председател на УС на СНЦ “Деветашко плато”
   52. Ева Нишева, еколог на Община Ботевград
   53. Доц. д-р Анна Ганева, ИБЕИ-БАН
   54. Гл. ас. д-р Стефания Клайн, ИБЕИ-БАН
   55. Радостина Славкова, специалист по науки и политики за опазване на околната среда
   56. Диана Искрева-Идиго, Изпълнителен директор, фондация „Земя завинаги“
   57. Инж. Димитър Куманов, експерт по управление на водите
   58. Д-р Мила Бобадова, ветеринарен лекар, гр. София
   59. Доц. д-р Владимир Бозуков, ИБЕИ-БАН
   60. Стелла Николова, млад учен в НАИМ-БАН
   61. Д-р Димитър Иванов, ветеринарен лекар, гр. София
   62. Доц. д-р Ина Йосифова Анева, ИБЕИ – БАН; научен секретар на направление Биоразнообразие, биоресурси и екология на БАН
   63. Гл. ас. д-р Невена Трифонова Иванова – ИБЕИ-БАН
   64. Доц. Д-р Михаела Недялкова, ИБЕИ-БАН 
   65. Гл. ас. д-р Теодора Теофилова, ИБЕИ-БАН
   66. Доц. д-р Симеон Луканов, ИБЕИ-БАН
   67. Милена Милчева Драндийска, БДЗП
   68. Гл. ас. д-р Ангел Дюгмеджиев, ИБЕИ-БАН
   69. Доц. д-р Ясен Мутафчиев, ИБЕИ-БАН
   70. Любомира Колчева, директор на Фондация “ЕкоОбщност”
   71. Доц. Д-р Иван Пандурски, ИБЕИ-БАН 
   72. Евгения Згурова, експерт еколог
   73. Гл. ас. д-р Хелиана Дундарова, ИБЕИ-БАН
   74. Гл.ас. Петър Илиев Димов, ИБЕИ-БАН
   75. Гл. ас. д-р Боян Златков, ИБЕИ-БАН
   76. Йоанна Катрева, биолог, ИБЕИ-БАН
   77. Доц. д-р Николай Велев, ИБЕИ-БАН
   78. Гл. ас. д-р Ива Дойчева, ИБЕИ-БАН
   79. Росица Кънева, изпълнителен редактор, ИБЕИ-БАН
   80. Марина Папазова, председател на УС на СНЦ “Сдружение Грийнуей”
   81. Румяна Боянова, председател на УС на СНЦ “Трънско туристическо дружество”
   82. Проф. д-р Павел Стоев, директор на на Националния природонаучен музей към Българската академия на науките
   83. Д-р Диляна Филипова, доктор по генетика, DAAE
   84. Проф. д-р Милчо Тодоров, ИБЕИ-БАН
   85. Доц. д-р Стела Лазарова, ИБЕИ-БАН
   86. Гл. ас. д-р Мартин Маринов, ИБЕИ-БАН 
   87. Гл. ас. д-р Недко Недялков, НПМ-БАН
   88. Д-р Ирена Андонова, ветеринарен лекар
   89. Даниела Божинова, председател на УС на СНЦ “Инициатива БГ”
   90. Гл.ас. д-р Виолета Тюфекчиева, ИБЕИ-БАН
   91. Д-р Димитър Атанасов Демерджиев, експерт по опазване на хищните птици към Българско дружество за защита на птиците/BirdLife Bulgaria
   92. Гл. ас. д-р Димитър Събев, Институт за икономически изследвания към Българската академия на науките
   93. Гл. ас. д-р Вера Антонова, ИБЕИ-БАН
   94. Проф. д-р Снежана Грозева, ИБЕИ-БАН
   95. Проф. д-р Даниела Николова, катедра Екология и ООС, Биологически факултет, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”
   96. Гл. ас. д-р Рабиа Суфи, ИБЕИ-БАН
   97. Гл. ас. д-р Венислава Спасова, катедра Екология и ООС, Биологически факултет, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”
   98. Мирела Георгиева, катедра Екология и ООС, Биологически факултет, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”
   99. Ас. Лиляна Василева, ИБЕИ-БАН
   100. Доц. д-р Румяна Иванова, ветеринарен лекар, кат. „Животновъдни науки“, Аграрен университет, Пловдив
   101. Д-р Волен Аркумарев, Българско дружество за защита на птиците
   102. Д-р Вера Стаевска, Сдружение за изследователски практики, инициатива “Зелени закони”.
   103. Доц. Д-р Татяна Билева, Катедра”Агроекология и опазване на околната среда”, Аграрен университет, Пловдив
   104. Гл.ас. д-р Петър Ефтимов, ДВМ,  СУ”Св. Климент Охридски”, Биологически факултет.
   105. Надежда Станчева, Управител на Фондация “АР София”