В българските ферми за кожи вече започват да хвърлят стотици хиляди норки в газови камери и да ги одират, само за да ги направят на модни аксесоари и палта. Затова кървавият месец в тази индустрия е ноември, месецът за „реколтата“.
Бизнес, основан върху такава ненужна жестокост, няма място в съвременния свят.
Убиват ги точно през този месец, защото тогава козината на норките се е сгъстила за зимата и може да донесе най-големи печалби на собствениците.
Така у нас от началото на месеца, през всеки ден на ноември, хиляди животни ще намерят смъртта си в газови камери. Почти всички животни във фермите ще бъдат убити и одрани. А животните, които се убиват, са съвсем млади, едва на седем месеца. В природата животът им може да надхвърли десет години.
Методите за убиване като цяло на животните за кожи са изключително жестоки и болезнени. Водещото при тях не е безболезненото убиване, а просто да не се наранят кожите, „продуктът“.
Затова методите за „хуманно умъртвяване“, признати за законни, са обгазяване, задушаване, инжектиране с отрова директно в сърцето, премазване на гръдния кош, счупване на шийните прешлени или електризиране (поставяне на електроди в устата и ректума и пускане на силен ток). В местата в Европа, където тази индустрия още е законна, основно се ползват газовите камери (за норки и чинчили) и метода с електричество през ануса и устата (за лисици и енотовидни кучета).
Съдбата на животните в българските ферми
Американската норка, каквато се отглежда и в българските ферми, е полуводно животно. В природата, тя прекарва голяма част от времето си във вода. Това е причината да успява да задържи дъха си, без усилия, за дълго време. Газовите камери, в които норките се убиват, са контейнери на колела с дупка в горната част, през която работниците натъпкват животните, възползвайки се от инстинкта им да търсят малки дупки, за да се скрият от опасности.
Камерите се пълнят с около 30 до 100 животни. Когато газта започне да изпълва кутията, наблъсканите едно в друго животни я усещат и инстинктивно спират да дишат. Газта не се разпределя равномерно в кутията и невинаги успява да стигне до всички норки.
Кадри от ферми и свидетелства на работници показват, че често се случва животните да се събудят по-късно докато ги дерат, тъй като не всички са се задушили по време на обгазяването. Така нареченото „хуманно умъртвяване“ във фермите за ценни кожи е една от най-болезнените и стресиращи процедури в индустриалното животновъдство.
Ако и Вие мислите, че кървавият ноември няма място България, подкрепете кампанията за забрана на фермите за ценни кожи! Споделете!
Благодарим Ви!
