fbpx

За великденските яйца и кокошките

апр. 17, 2020 | Блог, Кокошки носачки

Кокошките: кои са те?

Какво знаем за кокошките, за умствените им способности и емоциите им? Необходимо е да се развенчаят няколко мита.

Първо, митът за „пилешкия мозък“, подхранван навярно както от психологическата ни необходимост да принизим тези, които експлоатираме – за да не се чувстваме толкова виновни, – така и от по-особената анатомия на пилетата: за нашите възприятия техните лица и очи не са толкова експресивни, колкото на бозайниците, затова смятаме, че и душата им почти я няма.

Второ, митът, че птицевъдите, да не говорим за „баба на село“, познават прекрасно своите животни. Истина е, че те ги познават много по-добре в сравнение с мнозинството от градските чада, които в супермаркета общуват само с оскубаните тела на нарочените за бройлери и с яйцата на нарочените за носачки. Но дали робовладелците в Америка са имали реална представа за вътрешния свят на хората от африкански произход, за живота, който те биха желали да живеят? Отговорите, които намираме, винаги са ограничени от вида на въпросите, които задаваме, от обстоятелствата. Това впрочем важи и за учените, които изследват поведението на домашните птици и които цитирам по-долу.

Третият мит е, че колкото по-малко един животински вид прилича на хората с техния човешки разсъдък, толкова по-зле може да се отнасяме към него. Всъщност има безкрайно много неща в битието, пред които умствено изостаналите и гениите, живеещите ден за ден и строителите на бъдещето, нормалните и странните, са абсолютно равни. Изброяването на някои от откритията, които в последно време сме направили за птиците, познати на науката като Gallus gallus domesticus, не следва да се тълкува като аргумент за повече права на по-интелигентните (според нашите представи), а като простичък жест на уважение: когато се възползваме от някого или когато го защитаваме, трябва, мисля, да знаем кой е той и че не е само обект на нашето нехайство или великодушие, а преди всичко субект със свое собствено усещане за света, тайната за което би могла да ни бъде разкрита в по-голяма или по-малка степен в зависимост от нашата добронамереност и еволюционните бариери пред комуникацията между видовете.

Кокошките произхождат от червения джунглов петел и симбиозата с дърветата, по чиито клони кацат и в чиято сянка се крият за безопасност, е едно от най-основните неща за тях и същевременно онова, което най-масово бива отказано на милиардите домашни птици по света.

Жизненото пространство – свободата да се разхождаш по земята, на която си се родил или излюпил, – социалният живот в малки хареми с установена йерархия, ровенето в търсене на интересни неща за ядене (това е представата на много животни за работа и тя е напълно легитимна), прашните бани, мътенето и майчинството са другите фундаментални нужди, от които са лишени огромното мнозинство от кокошките.

Кокошките общуват. Речникът им се състои от поне 24 различни позива, както и от визуални сигнали. Думите, които използват, за да се предупредят една друга за приближаването на неприятел, са различни в зависимост от това дали хищникът е в небето или на земята и с какви размери е. Ако петел забележи ястреб в небето, но самият той се е скрил до дърво или храст, ще бие тревога по-дълго, изглежда разбирайки, че благодарение на укритието си рискът да го локализират по шума не е толкова голям.

Освен това реакцията на слушателите невинаги е една и съща. Когато един петел се опита да подведе кокошка със зов, означаващ „тук има храна“, тя ще покаже по-слаб интерес, ако вече знае, че това не е вярно, в сравнение с друга, по-наивна в случая от нея. Петелът поначало не опитва тази хитрост, ако кокошката е твърде наблизо и може да се увери с очите си, че той я лъже, защото кокошките лесно научават кои петли са най-големите измамници. (Balcombe)

Кокошките са способни на емпатия. Ако една квачка гледа как пиленцата ѝ са подложени на нещо страшно за тях, например струйка въздух, облъхваща перцата им, тя се тревожи – при все че струйката въздух не би я уплашила, ако беше насочена към самата нея.

Кокошките имат представа за „повече“ и „по-малко“. Имат и представа за изминаващото време.

Кокошките имат почти същите предпочитания към човешките лица като нас и явно ценят симетрията. (Balcombe)

Кокошките могат да създават връзки на взаимно доверие с други домашни животни и с хора и понякога заспиват, докато ги галиш.

Кокошките са индивиди и когато имат възможност, избират различни съдби. В убежището за селскостопански животни VINE (САЩ), кокошките нямат предварително отредени роли, от тях не се очаква това или онова. Много от тях съжителстват със себеподобни, но много обичат близостта и на кравите например. И докато някои от птиците никога не напускат приюта, други далеч не са неразривна част от общността и стават полудиви, без това да ядосва хората, които се грижат за тях.

Как се гледат кокошките носачки и какво означават кодовете върху яйцата

На повечето кокошки, разбира се, е отредена една-единствена, много специфична роля. Всички „носачки“, независимо от системата на отглеждане, с малки разлики между породите, са селектирани да произвеждат много повече яйца, отколкото прародителите им в природата – 200 или 300 вместо дузина-две на година. В резултат на това телата им зажадняват за калций, костите им стават чупливи, появява се остеопороза. Дори активните „свободни кокошки“ използват над половината от фуража си не за да подхранят собственото си тяло, а за да снасят яйца. (Turner)

В края на краткия им живот фермерът може да наеме специални „хващачи на пилета“ – в Холандия например това често са източноевропейци от най-бедните социални прослойки, които няма накъде да ходят дори и да мразят професията си – чиято задача е за броени часове да изловят, натоварят в клетки и изпратят към кланицата цялата партида бракувани кокошки. Минутите са пари. Птиците увисват надолу с главите, по няколко във всяка ръка, паникьосани; вратичките на клетките притисват клюнове, крака и вратове. В кланицата ги приковават отново надолу с главите, за да ги зашемети (ако имат късмет) електрическата баня, преди да ги умъртвят.

Друга неизменна черта на всички системи за отглеждане на кокошки носачки са люпилните – пиленцата се излюпват далече от майките си, не познават майчина грижа, сортират ги по пол и мъжките, които няма да снасят яйца, се убиват още като съвсем мънички. Обикновено конвейерът ги изсипва живи в дробилка. Накълцването е напълно легално. Задушаването в чували за боклук не е законно в Европейския съюз, но и то се практикува. В България годишно се убиват между 6 и 7 милиона мъжки пиленца.

Все пак разлики между клетъчното, подовото, свободното и биологичното отглеждане има и ако правилата се спазват, това е от значение за птиците. И най-малкото нещо може да бъде от значение. Яйца с код 0, 1 или 2 (първата цифра върху самото яйце, която освен това е отбелязана и върху кората или кутията) са от алтернативните системи, при които клетките са забранени и на птиците се полага малко повече пространство за придвижване, гнездене и кацане. В допълнение към това код 0 (био) и код 1 („свободно“) означават, че кокошките имат достъп до открито пространство през няколко отвора по протежението на сградата и поне от време на време дишат въздух, който не е наситен с амоняк, и усещат върху себе си лъчите на слънцето, които би трябвало да са изконно право на всяко живо същество.

Отглеждането с достъп на открито в никакъв случай не представлява някаква пасторална идилия. Дърветата са препоръчителни, но не и задължителни. Освен това при ято от 1000 кокошки минималната обща ширина на отворите е едва 2 метра (колко от птиците ще могат безпроблемно да излязат навън, когато поискат, не е ясно); минималните площи за гнездене също изглеждат нищожни (1 гнездо на всеки 7 кокошки или 1 кв.м на 120 кокошки, ако се използват групови гнезда). Колкото по-голямо е ятото, колкото повече са стресовите фактори, толкова по-голяма е и опасността от канибализъм и за да не се нараняват взаимно птиците, обикновено се подлагат на болезнената процедура по подрязване на клюновете. Болката от подрязването може да продължи с месеци. Алтернативите на подобно осакатяване са доста екзотични и почти също толкова жестоки – продават се например очила за птици и дори съществуват идеи за подбор на естествено сляпа порода кокошки, които няма да се кълват, защото няма да се виждат.

Код 3 – клетъчно отглеждане

Всички тези проблеми обаче бледнеят пред ада, в който живеят кокошките в така наречените „обогатени“ или „уголемени“ клетки, след като батерийните, в които на всяка кокошка се полагаше пространство, по-малко от лист хартия А4, бяха забранени през 2012 г. Макар и на теория да сме постигнали голям напредък със забраната – сега всички кокошки трябва да имат гнездо, постеля и кацалка – на практика ето как изглежда, а и звучи, животът в тези уж подобрени клетки. Кадрите са от разследвания на френската организация L214. Те не са изключение, а норма.

Десетки птици обитават едно и също тясно пространство, където се редуват мракът и изкуствената светлина. Кокошките едва могат да разперят криле, без да разбутат другите, а краката им стават на пихтия от теления под. В тези условия се развиват стереотипни поведения и агресия.

Когато преди няколко години имах „шанса“ да вляза в една от най-напредничавите и хуманни ферми за кокошки носачки в Холандия, работеща по правилата на биологичното и даже „биодинамичното“ земеделие, бях поразена от начина, по който фермерът подминаваше най-спокойно двата или трите птичи трупа, които беше отстранил от клетките по-рано през деня. За този иначе прогресивен млад фермер, нормален човек, смъртта беше станала ежедневие и той сякаш не я забелязваше. Ала реалността в грамадните ферми за клетъчно отглеждане е много по-сурова от това. Особено сега, във времена на коронавирус, когато толкова предприятия работят в намален състав, е гарантирано, че хиляди кокошки агонизират, мачкани от посестримите си, и ще минат дни, преди някой да ги забележи и да извади труповете им от клетките. Обръщането на каквото и да било индивидуално внимание на животните не е възможно.

Затова, когато пазаруваме, нека поне изберем по-малкото зло – по-малко на брой яйца за Великден, но произведени по не толкова коравосърдечен начин. Още по-добре е, ако са домашни, въпреки че и в този случай далеч не всичко е розово (например много петлета се убиват доста рано, макар и не още като пиленца, а пиленцата понякога се купуват от съмнителни развъдчици, така както кученцата в зоомагазините често пъти идват от фабрики за кученца).

С течение на времето – всъщност много хора го правят отведнъж – може да изберем и друг, по-творчески начин да почетем традицията, без да нанасяме вреда на никоя птица, а в милостивия дух на този празник, който всяка година ни призовава към обновление и победа на духа над материалното. Моментът е такъв, че пандемията повече от всякога кара човечеството да преосмисли мястото си на планетата Земя и отношението си към животните. Когато покажем състрадание към най-скромната и най-разпространена птица на света, тогава може би и Бог ще покаже повече състрадание към нас.


Офлайн източници:

  • Balcombe, Jonathan. The Exultant Arc: A Pictorial Tour of Animal Pleasure. University of California Press, 2011.
  • Turner, Jacky. Animal Breeding, Welfare and Society. Earthscan, 2010.
Написано от

Написано от

Алина Лилова

Повече от блога ни

Към всички статии

Румъния забрани фермите за кожи

Румъния забрани фермите за кожи

За незабавно публикуване: София, 23.10.2024 г. Румъния забрани фермите за кожи Страната стана 22-рата в Европа, която забранява жестокото производство на ценни кожи, изпреварвайки България. На 22...

Време е за промяна: Нов доклад за хуманното отношение към кокошките носачки

Време е за промяна: Нов доклад за хуманното отношение към кокошките носачки

Нов доклад, изготвен от експертния екип за селскостопански животни на КАЖИ подчертава необходимостта от спешна ревизия на законодателството за хуманно отношение към кокошките носачки в България и...

Share This