Хиляди животни се транспортират всеки ден, в цяла Европа и извън нея. При ужасни условия, натоварени в камиони, животните пътуват десетки часове или дни, понякога без вода, пространство или подходяща и достатъчна храна. Тежки горещини или студ, стрес или липса на пространство водят до счупени крайници, травми и смърт още в превозното средство. Младите или неотбитите малки са изключително засегнати от тези условия – често те не получават нужните им мляко и почивка в продължение на десетки часове или дни, притискани и мачкани от сбитите натясно животни. Недостатъчната постеля пък не позволява на животните да почиват. Грубото отношение към животните, когато са товарени или разтоварвани, води до осакатявания и стрес. Това са само част от редицата нарушения в хуманното отношение, които спешно трябва да бъдат разрешени.
На това жестоко пътуване са подложени всякакви видове селскостопански животни: крави, овце, кози, коне, магарета, прасета, кокошки, патици, пуйки. По-голямата част от камионите дори не са оборудвани по подходящ начин, което сериозно влошава благосъстоянието на животните.
За животните, транспортирани извън Европа, тези условия са дори по- ужасни. Най- често те са транспортирани към кланици, но определените като „разплодни животни“ могат да бъдат принудени на подобни пътувания неколкократно в живота си.
Вътре виждате страдание
Ханна Грегус, активистка за права на животните, снима животни, пътуващи към кланицата. Тя разказва: “В този ден беше 33 градуса. Насочихме се към най-големия завод за преработка на свинско, който отнема живота на 10 000 прасета на ден. Когато се приближих до първия стоящ на празен ход транспортен камион, видях колко много прасета се задъхваха с отворена уста. Претъпкани, стресирани и с пяна на устата… други прасета, изтощени от мъчителното пътуване, си почиваха в ъгъла на един от камионите.
Когато се вгледате по-отблизо вътре, виждате страдание, което никога не бихте могли да си представите. Свине, сгушени едни в други, морета от уплашени очи. А гърбовете им са боядисани със спрей, за да обозначат тяхната гибел. Когато надникна в тези камиони, виждам едни от най-тъжните и малтретирани животни, които някога съм виждала. Виждам и едни от най-милите.”
България – стратегическо място за транспорт на животни
Тревожни съобщения сега идват от границата с Турция. Според доклад на „Westfälische Rundschau“, Турция е една от най -важните страни за износ извън ЕС, когато става въпрос за търговия с говеда. През юни, юли и август 2017 г. през българската граница са транспортирани 9 281 говеда – около осем и половина пъти повече, отколкото през същия период на 2013 г. Според доклада, повече от 30 000 говеда са транспортирани от Германия до Турция през 2017 г. Почти всички животни пътуват през граничната гара Капитан Андреево на граничния триъгълник между Гърция, България и Турция. Станцията е една от най -големите в света. Колоните от камиони пред контролно -пропусквателния пункт често се простират на километри.
На границата
Според доклада „Westfälische Rundschau“, дългите пътувания са тежест за животните, дори ако са спазени всички разпоредби. В много случаи обаче дори не може да се предположи, че всеки ще се придържа към правилата на ЕС за транспортиране на животни. Обикновено желаещият да транспортира животни, живеещи в ЕС на дълги разстояния, трябва да изготви план за транспорт, където се посочва кога и къде на животните ще могат да почиват. Но освен случайни проверки, никой не подсигурява дали планът се спазва. Животните умират по време на транспортиране. Правителството може само да подозира за извършване на нарушения, но не знае със сигурност, в процеса на одобрение на пътуванията.
През месец юли евродепутатът Томас Уайц (Thomas Waitz), посети ГКПП „Капитан Андреево“ . Той разказва: „Миналата седмица бях в България на българо-турската граница, за да проследя транспортирането на живи животни и да се уверя лично за ситуацията. Беше непоносимо горещо, животните бяха натъпкани, а поилките в камиона бяха мръсни. За миг се появи лъч надежда: имаше лента за преминаване на камиони за превоз на животни, но уви, тя беше затворена! Искаме да сложим край на тези ужасни условия, на които се подлагат животните по време на живия транспорт.“ https://www.facebook.com/thomas.waitz.europa/videos/1667790100084815
„Законодателството на ЕС би трябвало да защитава животните от подобни страдания, но повечето страни от ЕС не спазват правните изисквания по отношение на транспорта и позволяват подобна жестокост да продължава. Това трябва да спре. ЕС трябва да намали броя и общата продължителност на превозите и да сложи край на износа на животни извън границите на ЕС“- заяви Олга Кику, ръководител на Compassion in World Farming EU.
Аника на път към България
В Холандия през юни, по време на горещата вълна, овцата Аника бива натоварена в камион, който трябва да я закара до смъртта – в българска кланица. На магистралата край Хановер превозното средство срещат хора от организацията „Animals’ Angels“. Те споделят:
„Заедно с около 250 други овце Аника е транспортирана до кланица в България. Термометърът в колата ни показва над 35 °C, когато попадаме в задръстване. Камионът с животните е паркирал под палещото слънце. На моменти движението е напълно спряло. Няма сянка, няма вятър. Аника и другите овце (някои от тях с гъста вълна и нестригани) страдат много от горещината. Те дишат изключително учестено и се задъхват. Някои стоят с разтворени крака и изпъват шията си напред. Дори вентилаторите на камиона не са включени, да не говорим за водната система. Говорим с шофьора и той поне включва вентилацията. Но това не е истинско охлаждане за животните: директно в камиона измерваме над 36 °C. Ветеринарните власти в Холандия изобщо не е трябвало да одобряват този транспорт!
Уведомяваме полицията на магистралата и ги молим да насочат транспорта на животните извън задръстването. Но служителите твърдят, че липсва капацитет. Аника и другите овце трябва да чакат в задръстването, в продължение на час и половина – ту в режим на спиране, ту в режим на престой. Досега са изминали само 300 км. Престоят им още 2200 км. Как Аника и останалите ще стигнат дотам? Заради пандемията все още не можем да влезем в България. С натежали сърца пуснахме овцете на чешката граница.
Транспортирането на Аника е един от безбройните примери за това колко лошо се прилагат законите за защита на животните по време на транспортиране в ЕС и че е крайно необходимо преразглеждането на този регламент с ясни и прости правила.“