Научна статия „Зад решетките: Защо клетъчното отглеждане на кокошки носачки трябва да бъде забранено в Европа„ на ас. Виктория Маринчева е публикувана в международното издание Global Journal of Animal Scientific Research. В нея се разглежда отглеждането на кокошки в клетка и влиянието на този метод върху качеството на живот на птиците. Статията предлага научно обосновани аргументи в подкрепа на забраната на клетките при отглеждането на кокошки носачки.
43.2% от кокошките носачки в Европа се отглеждат в уголемени клетки, в България – 70%
В Европейския съюз се отглеждат 350 милиона кокошките носачки, които произвеждат приблизително 6.7 милиона тона яйца годишно.
По данни на Министерство на земеделието (МЗ) от 2021 г. броят на кокошките носачки и ярките в България е 6 659 млн.; делът на клетъчното птицевъдство е около 70%, като по този показател страната ни се нарежда в групата на първите десет страни членки след Малта (99,4%), Естония (87.7%), Литва (79.6%), Гърция (76.5%), Полша (76.2%), Португалия, Испания и Унгария.
Клетъчно и алтернативно отглеждане
Въпросът за предимствата и недостатъците на клетъчното и алтернативното (подово, свободно, биологично) отглеждане на кокошки носачки отдавна е гореща тема в социалните и научните кръгове. Дебатът добива популярност наново след позитивната реакция на Европейската комисия спрямо Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“, която през 2021 г. събра 1.4 млн. гласа от 28 страни членки. Неправителствените организации полагат усилия за промяна на съществуващото законодателство към по-етично и устойчиво животновъдство, основано на документирани поведенчески видовоспецифични особености и подобряване на връзката човек – животно.
„Уголемени“ клетки
Терминът „уголемени клетки“ се отнася до съоръжения с различна големина, които могат да поемат от 4-20 до 40-80 птици. Оборудването включва хранилки, поилки, зони за събиране на яйцата, поточна линия за отстраняване на фекалиите, но също така кацалки, гнезда, място за кълване и точене на ноктите, с което се цели да се задоволят определени поведенчески потребности.
Според европейското законодателство всяка птица трябва да разполага със 750 см2 с включени зоната за прахово къпане и гнездата или реално само 600 см2 използваема повърхност. Въпреки „подобренията“ спрямо забранените през 2012 г. конвенционални клетки, този начин на отглеждане не предоставя достатъчно пространство за нормална активност, включително махови движения с крилете и нуждата за кацане на определена височина над земята. От своя страна е поведение за защита от хищници, но също от по-доминантни птици.
Намалена възможност за движение заедно с промените в метаболизма свързани с яйценосенето водят до тежки увреждания на костите, включително деформации и фрактури. Гнездата са ограничени по размер и недостатъчно като брой, което води до струпване на птиците и развитие на засилена конкуренция, а тя често е в основата на сериозни проблеми като патологично кълване и канибализъм. Подобно е положението със зоните за прахово къпане и ровене, което не позволява на всички птици да проявят тези естествени реакции. Субстратът често е неподходящ, бързо се изчерпва или липсва.
Разположението на кацалките също не е оптимално, тъй като височината от 45 см в повечето случаи не позволява поставяне на различни нива, което е важно за йерархичната структура при кокошките. Високата гъстота на птиците е предпоставка за бързо разпространение на инфекциозни заболявания и висока смъртност. Установено е, че поради високата степен на механизация на процесите, птиците от клетки са по-плашливи и подложени на значителен стрес. Неслучайно докладът на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) за 2023 г. дава предложение за забрана на клетъчното отглеждане, като описва подробно негативните ефекти за здравето и благосъстоянието на кокошките носачки.
Защо клетките трябва да бъдат забранени?
Обогатените клетки трябва да бъдат изключени като законен начин на отглеждане, тъй като не отговарят на „Петте свободи“, изведени още през 1965 г. от Комитетът Брамбел:
- свобода от глад и жажда;
- свобода от неудобство;
- свобода от болка, нараняване и заболяване;
- свобода за проява на нормално видово-специфично поведение;
- свобода от страх и безпокойство.
Изследванията върху етологията на кокошките вече са доказали, че те не могат и не трябва да бъдат затваряни в клетки. Дълг на Европейската комисия е да се съобрази с мнението на обществото и да предприеме стъпки в посока прекратяване на практика, която не отговаря на моралните ценности заложени в европейското законодателство.
