Допуснатото нарушение е причина, фермите за американски норки в момента да застрашават сериозно биологичното разнообразие в България.
Днес, когато целият свят обръща внимание на масовото изчезване на видовете и пагубния ефект от човешката дейност върху природата (респективно и върху хората), в България не просто не се засилват мерките за опазване на биоразнообразието, а напротив – дори тези описани в законите не се спазват.
Примерът с фермите за норки показва като по учебник, в умален мащаб, как точно човекът със своята дейност допринася за изчезването на видовете и нанася необратими вреди на околната среда.
Свързано: Избягали норки от фермите за кожи – вече и в центъра на Стара Загора
Нека поговорим за това с факти!
Към момента, регистрираните ферми за ценни кожи в България са три на брой. В тях се отглежда вида „американска норка“ – неместен вид със силно инвазивен характер. Вид, който не се среща в българската природа, а на местата в Европа, където той вече се е нанесъл в следствие на фермите за ценни кожи, се забелязва силното му отрицателно влияние върху местните видове и техните местообитания.
Според научни данни, американската норка застрашава от изчезване над 47 местни, европейски вида. Основната причина за популацията на американската норка са фермите за ценни кожи, от които често поради лош контрол или аварийни ситуации животните бягат и се заселват в природата. Въпреки че фермите в България са сравнително отскоро, случаите със забелязани норки в природата и населените места до фермите за кожи, са десетки.
Ако бяха изпълнилнени законовите изисквания от Закона за биоразнообразието (ЗБР), днес ферми за норки нямаше да има. Нещо повече – отглеждането на американски норки щеше да е незаконно.
За да разберем в какво точно нарушение с българското законодателство са фермите за норки и кой е позволил те да се случат, ще трябва да разгледаме обстойно ролята на Министерството на околната среда и водите.
Първите инвестиционни проекти за ферми за норки са подаден в Регионалните инспекциии по околна среда и води (РИОСВ) още преди повече от пет години. Ако експертите в тези институции познаваха добре Закона за биологичното разнообразие, а в това все пак не трябва да се съмняваме, тогава още на ниво инвестиционен проект е трябвало да приложат чл.67 от същия този закон, гласящ, че ако един неместен вид е опасен за биологичното разнообразие, той не би трябвало да бъде отглеждан. А за да се установи дали неместният вид „американска норка“ е опасен за биологичното разнообразие, е трябвало да се предприемат мерките описани в Закона.
Чл. 67 гласи, че отглеждането на неместен животински вид може да се разреши само при разработена програма и ако са изпълнени следните условия:
1. положително заключение от извършена научна експертиза, възложена от министъра на околната среда и водите, съобразена с конкретни изисквания от Регламент (ЕС) № 1143/2014;
2. влязъл в сила акт от проведена процедура по ОВОС (Оценка за въздействие на околната среда);
3. положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.
Законът сочи също, че отглеждането на неместен животински вид се извършва с писмено разрешение на Министъра на околната среда и водите.
И ако още през 2012-та година Министерството на околната среда беше приложило закона по правилния начин, то днес не само, че нямаше да съществуват ферми за норки, но и те щяха да бъдат незаконни. Нямаше да страдат стотици хиляди животни, нямаше да бъде внесен този опасен животински вид в българската природа и нямаше да съществуват проблемите на хората в близките села, породени от постоянните набези на норки и непоносимите миризми.
Нека погледнем все пак колко от тези изисквания са спазени от Министерството на околната среда и водите!
Нито едно!
Разработена програма – няма.
Няма и положително заключение от научна експертиза. Няма поради причината, че министърът изобщо не е възложил такава. Предполагаме, че този „пропуск“ едва ли е случаен, защото ако министърът беше възложил експертиза на конкретния неместен вид, научните данни показващи силният инвазивен характер и рисковете за природата от американската норка, са толкова много, че едва ли щеше да се намери научен орган, който да даде положително заключение. Съответно шансовете за допускане отглеждането на норки щяха да са нищожни.
Липсва проведена процедура по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). Всъщност влязъл в сила акт има, но процедура няма. В акта се казва, че не е необходимо извършването на процедура по ОВОС. Което също е парадокс, защото веднъж законът казва, че отглеждането на неместни животински видове трябва да премине процедура по ОВОС, а абсолютно в противоречие на Закона РИОСВ казва, че не е необходима такава.
Няма и положително решение от Националния съвет по биологично разнообразие. То липсва поради причината, че в този съвет никога не е разглеждал американската норка.
И най-вече няма писмено разрешение от Министъра на околната среда и водите. Че кой министър на околната среда би сложил подписа си на нещо толкова жестоко за животните и очевидно вредно за природата?!
И в този ред на мисли ще напомним, че по същото време, когато е трябвало да се вземат всички тези мерки, дори само при публичното разгласяване за изграждането на ферми за ценни кожи, беше събудена една много силна и отрицателна обществена реакция срещу съществуването въобще на подобен бизнес в България.
Каква е позицията на Министерството на околната среда по този въпрос?
Експертите от Министерството на околната среда, подценявайки силно юридическите компетенции на гражданските организации, използват три опорни точки, които са тотално правно необосновани:
Първа неистина: чл.67 от ЗБР всъщност се отнася само за инвазивните видове посочени в списъка към Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове. И понеже американската норка не присъства в този списък, експертите твърдят, че няма нужда този вид да минава през процедурите по чл.67 от ЗБР.
Абсолютно неоснователно твърдение. Никъде в текста на закона не пише, че той касае само инвазивните видове. Напротив – ясно е написано и в заглавието на раздела, че се отнася до „неместни видове“.
Втора неистина: Текстът в чл.67 изключва отглеждането на животни в „контролирани от човек условия“. Понеже имало специална Наредба за издаване на разрешителните по този член, тя описвала как разрешителни всъщност не се необходими за отглеждане на животни в „контролирани от човека условия“.
Отново замазване на очите. Наредбата е подзаконов нормативен акт и като такъв тя трябва да отговаря напълно на материята в закона към който принадлежи. Не може законът да се говори обобщено за „отглеждане“, а наредбата да изключва конкретни видове отглеждане, в случая „контролираното“. Това че наредбата е незаконосъобразна, не изключва изпълнението на чл. 67 от ЗБР.
Съвсем извън правната материя е фактът, че дори и в „контролирани от човека условия“ не съществува достатъчно стриктен контрол, който да гарантира нулево бягство на норки от фермите. Дори и да се предотврати случайното изпускане, авариите или недобросъвестното умишлено изпускане са често срещани във всички страни, където съществуват такива ферми. Така че, единственият сигурен начин да няма американски норки на наша територия е да не бъде допускано отглеждането им.
Трета неистина: Че поради съществуването на влязъл в сила акт по ОВОС няма нужда от преминаването през цялата процедура по чл. 67.
Тук вече нещата излизат извън здравата логика. Изниква въпросът – защо, при положение, че само едно от петте условия в чл.67 касае ОВОС, останалите четири могат да бъдат изключени? Все пак оценката за въздействие на околната среда не е получена нито в следствие на разрешение на министъра, нито след каквато и да било оценка от Националния съвет по биоразнообразие, нито пък след положителна научна експертиза. Нещо повече, актовете, издадени от местните регионални инспекция са в противоречие на закона гласейки, че „не е необходимо извършването на ОВОС“.
Тук е мястото да добавим и една „малка“ подробност. По закон, ОВОС се изисква задължително за ферми с капацитет по-голям от 40 000 бройлери или 2000 свине. А в същото време за ферма с 400 хиляди норки РИОСВ решават, че не е необходимо да се провежда ОВОС. Сами преценете коя ферма ще произведе повече отпадни продукти и е по-опасна за околната среда – тази за 2000 свине или тази за 400 000 норки, които освен това са и хищници.
Какво може да се направи за да се спре риска от негативно влияние от фермите за норки?
За да се предотврати разпространяването на американската норка в природата, трябва да бъдат взети спешно мерки! Мерки, които за щастие няма да костват значителни средства, загуби или други ресурси. Напротив – те ще предотвратят отнемането на стотици хиляди невинни животи, ще са полезни за околната среда и ще са в услуга на местните общности!
И ако се питате от кого трябва да бъдат предприети тези мерки? То за нас ще бъде удоволствие да ви отговорим!
- В чл. 67 от Закона за биоразнообразието съществува клауза, с която Министъра на околната среда и водите може да забрани отглеждането на конкретни неместни видове, ако случайното им освобождаване в дивата природа застрашава съществуването на местни видове от дивата флора, фауна и микота.
- Отново на основание чл. 67 от ЗБР, да се издаде заповед от Министъра на околната среда и водите, съгласувана с Министъра на земеделието и храните за прекратяване на дейността на съществуващите ферми и недопускането на нови такива.
- Най-важната мярка, която е и най-устойчива, популярна и искана от обществото е законовата промяна за забрана на съществуването на ферми за ценни кожи (включително американски норки). Законопроект за тази поправка вече е изготвен и внесен в Народното събрание. Единствено от народните представители зависи приемането му.
Трябва да отбележим, че чл. 67 от ЗБР е един от текстовете в българското законодателство, който може да спаси в значителна степен изчезването на видовете и биоразнообразието. Той защитава местната природа и екосистемите от отрицателното влияние на видове, които не са местни, но в същото време предстои да бъдат внесени на наша територия. Неговата роля е превантивна и цели още преди да бъдат допуснати конкретни дейности (внос, отглеждане и развъждане) да се направи подробен, научно обоснован анализ на вредите. Ето защо, спазването на този текст от закона е изключително важен.
В световен мащаб данните за инвазивността и негативното влияние на видовете се актуализират непрекъснато. Процесите свързани с унищожаването на природата се изследват от стотици хиляди учени по целия свят. Ако мерките в чл. 67 не се прилагат стриктно и своевременно, рискуваме да увредим необратимо местното биоразнообразие. България е една от европейските страни с най-богата флора и фауна, и съответно нашата отговорност за опазването им е още по-висока.
Законът за биологичното разнообразие казва, че „биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство, и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите“.
Като страна по Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания, одобрена с Решение 82/72/ЕИО на Съвета, Европейският съюз и респективно България, е поела ангажимент да вземе всички подходящи мерки, за да се гарантира запазването на естествените местообитания на видовете от дивата флора и фауна (Регламент (ЕС) No1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2014).
Според Конвенцията за биологичното разнообразие, одобрена с Решение 93/626/ ЕИО на Съвета, България е длъжна да спазва член 8, буква h) съгласно която – всяка страна доколкото е възможно и по подходящ начин трябва да „предотвратява интродуцирането на чуждоземни видове, които заплашват екосистемите, местообитанията или видовете, и контролира или унищожава тези чуждоземни видове“.
Можете да прочетете повече информация за влиянието на фермите за ценни кожи в България на уебсайта на Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията (КАЖИ) и да подкрепите Гражданската инициатива за забрана добива на ценни кожи в България. https://ngi.caai.bg/
Автор: Петя Алтимирска
Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията (КАЖИ)
