Центърът за рехабилитация и изследване на се намира в Питербюрен, Нидерландия. Той е основан през 1971 г. и първоначално само е оказвал първа помощ за млади тюлени. Днес той е базирана на научни изследвания болница за тюлени, със съпътстващи съоръжения с място за карантина, лаборатория и модерни изследователски съоръжения. Годишно се полагат грижи за стотици тюлени. Центърът спасява тюлени, които са били наранени от лодки или риболовни мрежи, както и такива, които са се разболели поради замърсяване. Нашата доброволка в КАЖИ Мария Стоева беше част в екипа от доброволци в рехабилитационния център и взе интервю от Сандер ван Дейк, който от 11 години работи за образователните програми на центъра.
В Нидерландия в миналото са се ловували тюлени. Те са били убивани заради козината и месото си в продължение на векове. Едва след 1962 г. ловът на тюлени е официално забранен в Нидерландия и тюлените получават защитен статут.
“Можете ли да ни разкажете кога и как е основан центърът за рехабилитация на тюлени в Питербюрен?“, попитахме Сандер ван Дейк.
„Центърът има богата история, обхващаща 50 години. До 1950 г. холандското правителство плащаше на хора да стрелят по тюлени, за да защитят рибните запаси, което драстично намали популациите на тюлени. Ловът продължил, но осведомеността за опазване на природата нараснала. След Втората световна война тюленовата кожа станала лукс и това довело до увеличен лов на тюленови бебета, но и до инициативи за рехабилитация.“
В началото на 60-те години на 20 век популацията на тюлени във Ваденско море в Холандия била около 2000 тюлена в сравнение с 15 000 в началото на века. Това, заедно с повишената загриженост за защита на животните, принудило правителството на Нидерландия да забрани лова на тюлени. В днешно време се наблюдава увеличаване и възвръщане на популациите на тюлените. Освен лова обаче, след неговата забрана те са се сблъсквали с други опасности – замърсената морска вода и смъртоносен вирус, който през 1988 убива половината от популацията на тюлени във Ваденско море.
В отговор на голямото недоволство срещу жестокостта при лова на тюлени, през 2009 г. в целия ЕС бе прието иновативно законодателство, ограничаващо вноса на тюленови продукти. След десетилетие днес Европейската комисия оценява дали законодателството остава подходящо за целта.
„Как започнахте работа в центъра?“, беше следващият ни въпрос.
Сандер сподели: „Работя в центъра за рехабилитация от единадесет години, използвайки подготовката си по морска биология. Първоначално работех с риби и акули, но осъзнах, че моята страст е в научната комуникация. Това ме накара да кандидатствам за позиция в центъра за тюлени. Един колега напусна заради разногласия относно увеличаващия се брой приемани тюлени и аз започнах като научен асистент. Постепенно поех повече отговорности в комуникацията и през последните девет години ръководя програмите на центъра, съдържанието и образователните инициативи.“
Сандер също така ни разказа за обществените усилия за рехабилитация, започнали на остров Тексел и по-късно разпространени. Лени’т Харт, основателката на центъра в Питербюрен, първоначално се грижела за тюлени в дома си поради липса на ресурси. С течение на времето центърът нараснал чрез обществени дарения, подкрепа от WWF и национални лотарии. Тук може да видите и видео клип с реклама на центъра, подкрепен от известната рок група Queen:
„Какви са настоящите предизвикателства и бъдещи цели на центъра?“
„През 2018 г. научният комитет за рехабилитация на тюлени посъветва, че биологично рехабилитацията на тюлени не е необходима за оцеляването на популацията. Въпреки това, социалните ценности в Нидерландия подчертават отговорността към животните, засегнати от човешки действия. В бъдеще фокусът вероятно ще се измести към поддържането на здравословна екосистема за тюлените и ще трябва да се адаптираме към промяната.“
България се сблъсква с проблеми, свързани с тюлени, държани в лоши условия в делфинариуми и незаконна търговия с тюленова кожа. Обсъдихме и българския контекст в това отношение и какви съвети би дал на българските организации и политици за по-добра защита на животните. Сандер предложи:
„Трябва да се признае взаимната зависимост между хората и животните в природния свят. Предприемането на практически стъпки и фокусирането върху един проблем в даден момент е ключово. Обществената осведоменост и политическата подкрепа са от съществено значение. Подчертаването и защитата на уникален местен вид може също така да промени общественото възприятие и да подтикне към промяна. Например, България може да се фокусира върху къдроглавия пеликан или застрашения египетски лешояд, за да насърчи обществената и политическа подкрепа за по-широки реформи в областта на защитата на животните.“
„Холандските регулации относно защитата на животните, особено за тюлени, са стабилни благодарение на дългогодишната обществена подкрепа за опазване на тюлените. Съществува национално споразумение, което изисква тюлените да бъдат наблюдавани поне 24 часа преди рехабилитация. Само ветеринари и пазители на тюлени по брега могат да решат да приемат тюлен. Това значи, че само тези, които наистина се нуждаят от помощ, получават такава. Незаконни центрове в Нидерландия съществуват, но често нямат подходящи съоръжения и ветеринарна грижа, което води до висока смъртност сред тюлените в съответните центрове.”
Центърът е уникален в Европа благодарение на своя цялостен подход. Сандер отбелязва, че те имат петима ветеринари, медицински сестри за тюлени и обучени пазители на тюлени, които са единствените, които имат право да се грижат за тюлените. Доброволци подкрепят усилията, оставайки поне шест седмици, за да осигурят подходящо обучение. Центърът се адаптира към нуждите на тюлените, вземайки предвид фактори като възраст и нива на стрес, и поддържа строги протоколи за предотвратяване на разпространението на болести. Ако твърде много тюлени останат заедно на едно място, рискът от разпространение на инфекции и болести става по-голям.
Така завърши интервюто със Сандер ван Дейк, което разкри не само историята и мисията на Центъра за рехабилитация на тюлени в Питербюрен, но и неговата лична мотивация и визия за бъдещето на опазването на тюлените.
Повече за Центъра за рехабилитация на тюлени може да научите тук:
https://www.zeehondencentrum.nl/en/
